Ли Чайлд - Минало време

— Не е вярно — възрази жената. — Не съм те молила да ме изпращаш.

— Цяла вечер ме сваляше.

— Просто се държах любезно. Това е обичайно изискване за сервитьорка в коктейл бар.

Ричър погледна момчето.

— Класическо недоразумение — обяви той. — Което лесно може да се разреши. Трябва само да се извиниш искрено, да си тръгнеш и никога да не се връщаш.

— Тя няма да се върне. Не и в този бар. Баща ми е съдружник там. Ще я уволни.

Ричър погледна жената и попита:

— Какво се случи снощи?

— Позволих му да ме изпрати — отвърна тя. — Но само веднъж и той се съгласи. Сега обаче се е върнал за нещо повече.

— Мога да обсъдя проблема с него, ако желаете — предложи Ричър. — А междувременно защо не се приберете у дома? И не се тревожете повече.

— Да не си посмяла да си тръгнеш! — възкликна младежът. — Не и без мен!

Погледът на жената заснова между двамата, като че ли се чудеше какъв избор да направи. Сякаш бе отишла на конни надбягвания само с двайсет долара в джоба и сега се чудеше на кой кон да заложи.

Накрая взе решение. Извади ключовете от джоба си, отключи вратата, влезе в дома си и затвори след себе си.

Младежът впери поглед във вратата, после се обърна към Ричър, който кимна към алеята.

— Изчезвай, хлапе.

Младежът продължи да се взира в него, като очевидно разсъждаваше усърдно. И накрая си тръгна. Прекоси алеята и се скри от погледа на Ричър. Зави надясно. Което означаваше, че е десняк. И възнамеряваше да причака Ричър, да го издебне и да стовари десния си юмрук в лицето му. А това предопределяше мястото. На не повече от метър от ъгъла, помисли си Ричър. До витрината на магазина за чанти. Заради осовата точка или центъра на въртене при дясното кроше. Елементарна геометрия. С предварително зададени пространствени параметри.

Времевият фактор обаче подлежеше на промяна. Защото Ричър контролираше скоростта. Хлапето очакваше той да го приближи с нормална скорост на движение. Вероятно очакваше Ричър да е напрегнат, дори да бърза леко. Или да е малко по-предпазлив. Но без сериозни отклонения от средните стойности. Затова щеше да замахне с юмрук в мига, в който зърнеше Ричър да се появява зад ъгъла. Ако врагът му се движеше с нормална крачка, ударът можеше да го свали на земята. Хлапето не беше глупаво. Нищо чудно да беше спортист. И да притежаваше силен удар и добра координация.

Следователно Ричър не биваше да се движи с нормална или средна скорост.

Затова спря на шест крачки от ъгъла и зачака. Чака дълго… после пристъпи бавно напред, плъзгайки крак по тротоара, след което отново спря и зачака, и пак пристъпи бавно, заплашително. Последваха ново продължително изчакване и нова бавна крачка. Представи си как хлапето зад ъгъла се напряга, стои със свит юмрук, но не смее да помръдне. Цялото му тяло се напряга. Но стои прекалено дълго в тази позиция. И е прекалено напрегнато. Мускулите започват да го болят, крайниците му да треперят.

Ричър направи нова крачка, дълга и бавна. Сега се намираше на по-малко от два метра от ъгъла. И пак зачака. В един миг се втурна рязко с вдигната лява ръка и отворена длан. Пръстите му бяха разперени като бейзболна ръкавица. Изскочи зад ъгъла и видя хлапето да се сепва, объркано от промяната на ритъма, попаднало в капана на бавните движения и продължителното чакане, в резултат на което мощното му кроше се превърна в безсилно замахване. Ричър го парира с лекота с лявата си длан. Юмрукът на младежа беше голям, но отворената длан на Ричър беше още по-голяма, затова той я сви здраво, не достатъчно силно, че да счупи пръстите му, но достатъчно силно, за да стисне противникът зъби, без да изхленчи или да изкрещи от болка. Хлапето очевидно не искаше да се стигне дотам, нали се имаше за голяма работа.

След малко Ричър стисна още по-силно. Нещо като тест за интелигентност. Който хлапето не издържа. Използва свободната си ръка, за да хване китката на Ричър. Грешен ход. Безсмислен. Винаги е по-добре да се насочиш към същината на проблема, да използваш свободната си ръка, за да удариш противника си в главата. Или да забиеш пръст в окото му. Или да направиш нещо друго, което да привлече вниманието му. Младежът обаче не го направи. Така пропусна шанса си. И Ричър добави въртеливо движение към натиска. Все едно въртеше топката на брава. Лакътят на противника му се усука и той наведе рамото си в опит да компенсира, но Ричър продължи да върти, докато накрая младежът се наведе толкова, че трябваше да пусне китката на Ричър, за да запази равновесие.