Ли Чайлд - Минало време

Настъпи тишина.

— Много ми се иска да можех да ви кажа, че ви настаняваме безплатно — продължи Марк, — но банката ми диша във врата. Това е бизнес. И трябва да се отнасяме сериозно към него. А вашето положение не е толкова трагично. Сто долара за мотел и петдесет и пет за ремонта за колата… разминавате се с по-малко от двеста долара. Можеше да бъде по-лошо. Определено много по-лошо.

— Елате да видите нещо — каза Пати.

Марк слезе от атевето и Пати го покани в стаята. После посочи пода под тоалетката.

— За какво да гледам? — попита Марк.

— Сам ще го видите.

И той го видя.

— О, господи! — възкликна Марк.

Наведе се и взе клечката за уши.

— Приемете най-искрените ми извинения — каза той. — Това е непростимо.

— Защо ни казахте, че сме първите гости в тази стая?

— Какво?

— Подчертахте го изрично.

— Но вие наистина сте първите гости в тази стая. Извън всякакво съмнение. Става въпрос за нещо съвсем друго.

— Бояджията? — попита Шорти.

— Не.

— Кой тогава? — настоя Пати.

— От банката ни казаха, че трябва да положим повече усилия в областта на маркетинга. Наехме фотограф, който да направи снимки за новата ни брошура. Той доведе фотомодел от Бостън. Позволихме й да се гримира тук, защото това е най-хубавата ни стая. Предполагам, че се опитвахме да я впечатлим. Беше много красиво момиче. Решихме, че сме почистили добре след нея. Очевидно не сме се справили както трябва. Отново ви се извинявам най-искрено.

— Аз също — отвърна Пати. — Заради прибързаните заключения. Добре ли се получиха снимките?

— Беше облечена като за планински преход. Високи обувки и къси панталонки. Като за планински преход в горещ летен ден, защото потничето й също беше доста късо. Мотелът служеше за фон. Получи се доста добре.

Пати му връчи петдесет от спечелените с пот на челото долари.

— Какво ви дължим за храната? — попита тя.

— Нищо — отвърна Марк. — Това е най-малкото, което можем да направим.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Банката се интересува само от приходите от нощувки, но не и от разходите за издръжка. — Той прибра петдесетте долара и клечката в джоба на панталона си. — Имам нещо за вас.

Той се върна при атевето, което бе оставил на паркинга, и посочи кашона, привързан за коша отзад.

— Разбира се, че сте поканени да вечеряте с нас, както и да закусим заедно утре сутринта, но ще проявим разбиране, ако предпочетете двамата да останете сами. Воденето на светски разговори може да бъде натоварващо понякога. Донесохме ви малко продукти. Ако желаете, присъединете се към нас, ако желаете, останете тук. Изборът е изцяло ваш.

Той развърза ремъците и вдигна кашона. Обърна се и го остави в протегнатите ръце на Шорти.

— Благодаря — отвърна Пати.

Марк се усмихна и се качи на атевето. Мощният двигател изрева отново. Атевето описа широк кръг върху застлания с чакъл паркинг и изчезна зад ъгъла.

Четвърта кабинка бе абсолютно същата като втора, единствената разлика бе, че се намираше на друго място в редицата. Имаше същия стол, тапициран с туид, същия плосък монитор, същия бележник с герба на града и същия добре подострен молив. Екранът вече грееше в синьо и в горния му десен ъгъл се открояваха две иконки, досущ като пощенски марки върху писмо. Както предишния път. Ричър кликна два пъти върху първата. Появи се същият фон, сив като боен кораб, последван от същата заглавна страница. В документа пишеше абсолютно същото, което Ричър бе прочел и миналия път, с тази разлика, че сега се правеше уточнението, че данните се отнасят за окръга като цяло.

Ричър използва скролера, разположен между двата бутона на мишката, за да стигне до края на документа. Прескочи въведението, което бе същото, със същото протяжно изложение на нововъведенията и подобренията в методологията. Насочи се право към списъка с имена. Влезе в ритъм, който му позволяваше да върти колелцето с върха на пръста си, използвайки инерцията му, за да прескочи раздел „А“, раздел „Б“, раздел „В“, да увеличи скоростта и да забави, когато стигне до краткия раздел с имена, започващи с буквата „К“. Имаше едно семейство Куейд, едно Куейл, едно Катълбаум и две Куинс.

Скоро стигна и до буквата „Р“.

Ето ги! Почти в началото. Джеймс Ричър, мъж, бял, двайсет и шест годишен, началник-смяна в леярна, съпругата му Елизабет Ричър, жена, бяла, двайсет и четири годишна, шивачка на спално бельо, и единственото им към момента дете, Стан Ричър, мъж, бял, двегодишен.