Ли Чайлд - Минало време

— Кога трябва да вземем окончателното решение?

Марк се замисли продължително. Накрая каза:

— Можем да го направим и сега, ако искате.

— Наистина ли?

— Защо да отлагаме? Мисля, че видяхме достатъчно. Едва ли ще намерим по-добри кандидати. Идват отдалече и никой не знае, че са заминали. Мисля, че сме готови.

— Аз гласувам „за“ — каза Стивън.

— Аз също — добави Робърт.

— С мен ставаме трима — обади се Питър. — Според мен са идеални.

Робърт превключи камерите, които следяха какво правят Пати и Шорти в момента. Двамата седяха на пластмасовите столове, разположени на верандата пред прозореца, и се наслаждаваха на следобедното слънце.

— Единодушно — обяви Марк. — Един за всички и всички за един. Изпратете имейла.

Изображението на екраните се промени отново. Появи се електронна поща и текстове, преведени на чужди езици. Робърт написа пет думи.

— Съгласни ли сте? — попита той.

— Изпрати го.

И той го изпрати.

Съобщението гласеше: Стая номер десет е заета.

— Продължавам да не разбирам — настоя Ричър. — Старата дама с бинокъла е разпознала Стан, а полицията би могла да притисне момчето да разкрие самоличността на своя загадъчен приятел. Необходима е била само още една стъпка. Едно посещение в дома на Стан. Което не би отнело повече от пет минути. Въпросът не е в липсата на достатъчно хора. Всеки полицай би могъл да го направи на път за фурната, от която си купува понички.

— Според документите Стан Ричър е живеел извън града, следователно не се е намирал под нашата юрисдикция — обясни Еймъс. — Евентуалният му разпит е свързан с доста формалности, а по онова време колегите са разполагали само с пишещи машини. Вероятно са предположили, че няма да каже нищо, колкото и да се опитват. А в случая колегите не биха могли да го притиснат кой знае колко силно, защото е трябвало да проведат разпита на територията на друго управление. Тогава са щели да присъстват и представител на местния участък, и адвокати, и родители. Да не забравяме, че никой не е пролял и една сълза от съчувствие към жертвата. Не се съмнявам, че с голяма радост са довели случая до задънена улица.

— Извън чия юрисдикция е живеел Стан Ричър?

— На полицейското управление на Лакония.

— А аз мислех, че е роден и израснал тук.

— Може да е роден тук, в болницата, но да е израснал извън града, в някоя ферма или нещо подобно.

— Останал съм с друго впечатление.

— В съседно населено място тогава. Достатъчно близо, за да се включи в същия клуб на орнитолозите като старата дама. Разбира се, че ще посочи Лакония за родно място, тъй като тук се намира болницата. Много е вероятно да разказва, че е израснал в Лакония, имайки предвид района. Както някои казват, че живеят в Чикаго, макар домовете им да се намират в предградия, които не са част от града. Така стоят нещата и с Бостън например.

— Лакония не е толкова голям град — отбеляза Ричър.

— Преди време населението е било доста по-разпиляно. Районът е бил осеян с малки леярни и фабрики. Всяка с по няколко десетки работници, настанени в къщи, разделени на по три-четири апартамента. Някои от тях дори са имали училище с една класна стая. И църква. В Лакония не отдаваме значение на пощенския код.

— Опитайте само с „Ричър“. Без първо име. Може да имам братовчеди в района. И да получа адрес.

Еймъс придърпа отново клавиатурата, въведе името и натисна съответния клавиш. Ричър видя по отражението в очите й, че екранът се променя.

— Още едно съвпадение — обяви Еймъс. — Повече от седемдесет години след първото. Явно сте от семейство на спазващи закона граждани. — Тя кликна няколко пъти и зачете на глас: — Преди година и половина патрулен екип се отзовал на подаден сигнал за нарушаване на обществения ред от посетител в окръжната служба. Викал, крещял, държал се заплашително. Униформените го успокоили, той се извинил и… това е всичко. Представил се като Марк Ричър. Също извън нашата юрисдикция.

— Възраст?

— Двайсет и шест.

— Може да е мой далечен племенник. С какво са го разгневили чиновниците?

— Оплакал се, че разрешителното му за строеж се бави. Искал да реновира мотел край града.

След като се порадва на слънчевите лъчи в продължение на трийсетина минути, Пати влезе вътре, за да ползва тоалетната. На излизане спря пред тоалетката, разположена точно срещу спалнята. Погледна се в огледалото и се изсекна. Смачка кърпичката и я метна в кошчето. Не улучи. Наведе се, за да поправи грешката си. Все пак беше канадка.