Ли Чайлд - Минало време

— Той смята, че е бил бояджията. Тя ще му повярва, защото не иска да се тревожи. Иска да бъде щастлива. В крайна сметка и двамата ще се успокоят.

— Смяташ ли?

— Защо ни е да лъжем за стаята? Няма логично обяснение.

— Докарайте ми едно атеве — каза Марк.

Ричър се върна в модерния офис на окръжната служба „Архиви“, в който се съхраняваха данните от преброяванията. Онзи, с кабинките за един милион долара. На смяна бе същият служител. Ричър отново го помоли за данните от същите две преброявания — първото, когато Стан е бил на две, и второто, когато вече е бил на дванайсет, — но този път само за територията, разположена извън границите на града.

— Не можем да го направим — отвърна служителят.

— Защо?

— Това, което искате, прилича на геврек. Или поничка, но с дупка в средата. Дупката е Лакония, тъй като вече се запознахте с данните за града. Нали така?

— Точно така.

— Извадките не работят по този начин. Няма гевреци. Няма понички с дупка в средата. Можете да поръчате данните за определено място — малко, голямо или по-голямо. С други думи, за града, окръга или щата. Големите райони винаги включват в себе си малките. Още по-големите включват и големите, и малките. Което е напълно логично, ако се замислите. Няма дупки в средата. Градът е в окръга, а окръгът е в щата.

— Ясно — отвърна Ричър. — Благодаря за обяснението. В такъв случай ще искам данните за целия окръг.

— Местен жител ли сте?

— Тази сутрин се споразумяхме, че съм. Ето ме отново. Очевидно не съм напускал града. Това бетонира статута ми на местен жител в сравнение със сутрешното ми посещение.

— Четвърта кабинка — каза служителят.

Пати и Шорти чуха как някъде в далечината оживява двигател, който прогърмя оглушително. Като мотоциклетен. Двамата станаха и свърнаха зад ъгъла, за да погледнат. Видяха Питър да кара атеве към къщата. Сега навън останаха само осем машини, паркирани в стройни редици.

— Запали веднага — отбеляза Шорти. — Надявам се всичките да са така.

— Беше доста шумно — отвърна разочаровано Пати. — Не можем да го направим. Веднага ще ни усетят.

Питър спря пред къщата. Угаси двигателя и отново настана тишина. Той стана от седалката и влезе вътре. Пати и Шорти се върнаха на столовете си.

— Теренът тук е доста равен — каза тя.

— Как ни помага това?

— Може да бутаме атевето. С изключен двигател. Като крепим куфара върху него. Все едно атевето е товарна количка.

— Ще успеем ли?

— Едва ли е толкова тежко. Непрекъснато виждаме хора да бутат моторите си. Дори не им се налага да ги държат изправени, а ние сме двама. Обзалагам се, че ще се справим без проблем.

— Три километра в едната посока и още толкова в другата? Ще се наложи да оставим куфара край пътя и да се върнем тук. След което да извървим трите километра пеша. Общо девет, през шест от които ще бутаме атеве. Може да отнеме доста време.

— Предполагам, че ще ни трябват около три часа — отвърна Шорти.

— Зависи колко бързо ще бутаме. Засега не знаем.

— Добре, да кажем, че ще ни трябват четири часа. Би трябвало да приключим преди изгрев-слънце. Може да видим някой фермер, който отива на пазара. Със сигурност минават коли от време на време. Затова трябва да започнем към полунощ. Което е добре. Те ще спят.

— Възможно е — каза Пати. — Предполагам.

В далечината отново се разнесе боботенето на атеве. Двигателят му изрева на петдесетина метра от тях, после ръмженето започна да се приближава. Вероятно минаваше покрай плевнята и се насочваше право към тях.

Пати и Шорти се изправиха.

Шумът от двигателя ставаше все по-силен. В един момент машината се показа иззад ъгъла. Зад кормилото седеше Марк, а под гумите хвърчаха камъчета.

Марк натисна спирачката, превключи на нулева и угаси двигателя. Усмихна се с царствената си усмивка на господар на Вселената.

— Нося ви добри новини — обяви той. — Телефонът работи отново. Монтьорът ще дойде утре сутринта. Днес вече е прекалено късно. Но той знае какъв е проблемът. И преди е попадал на подобни случаи. Тръбите на климатика, които водят към арматурното табло, минавали близо до някакъв чип. Когато водата в радиатора на климатика се нагрее, температурата се предава на тръбите, които буквално стопяват въпросния чип. Човекът ще вземе чип от някаква автоморга. Иска пет долара за него. И петдесет за труда.

— Чудесно — отвърна Шорти.

Пати замълча.

— Опасявам се, че трябва да ви поискам още петдесет долара за стаята — каза Марк.