Ли Чайлд - Минало време

— Но нали възрастната жена го е познавала от клуба на орнитолозите?

— Самоличността на момчето, което се е сбило, не е установена. Стан Ричър е момчето, което е побягнало.

Домакините почерпиха Пати и Шорти с кафе, после двамата тръгнаха към стаята си. Марк ги следи с поглед, докато не изминаха половината път до плевнята, за да се увери, че няма да се върнат. След което се обърна и каза:

— Добре, можете да включите телефона.

Стивън го направи и Марк продължи:

— А сега ми покажете проблема с вратата.

— Проблемът не е във вратата — отвърна Робърт, — а във времето ни за реакция.

Те прекосиха вътрешния коридор и отвориха вратата, която водеше към задната стая. Помещението бе малко в сравнение с това отпред и все пак имаше достатъчно място. Всички повърхности бяха боядисани в черно. Прозорецът бе закован с дъски. Четирите стени бяха покрити с плоски монитори. В центъра на стаята бе разположен въртящ се стол, заобиколен от четири пейки, отрупани с клавиатури и джойстикове. Приличаше на команден център. На мониторите се виждаха Пати и Шорти, които в момента минаваха покрай плевнята, излизаха от обхвата на една скрита камера, но веднага след това попадаха във фокуса на друга. Част от мониторите ги показваха в едър план, друга част показваше как двамата се отдалечават от сградата.

Робърт прескочи една от пейките и седна на стола. Кликна с мишката и на екраните се появиха други кадри.

— Записът е от три часа през нощта — обяви той.

Изображението бе неясно, леко размазано заради слабото осветление, но широката спалня в десета стая и спящата двойка на нея се виждаха съвсем ясно. Камерата, скрита в детектора за дим, бе с широкоъгълен обектив, от онези, които наричаха „рибешко око“.

— В момента тя не спи — продължи Робърт. — Спа в продължение на четири часа, доколкото мога да преценя, след което се събуди. Но не помръдна. Нито мускулче. Никакъв признак, че е будна. Често казано, в този момент и аз си бях легнал, защото бяха минали четири часа, без да се случи нищо. Беше ми доскучало. А и не се съмнявах, че спи. Оказа се обаче, че тя лежи и мисли. Вероятно за нещо, което я измъчва. Защото… вижте…

Сцената на екраните остана същата, след което бързо се промени, без никакво предупреждение. Пати отметна рязко завивките, стана от леглото и се отправи към вратата е уверена, решителна крачка.

— Докато стана и натисна бутона за отключване, тя вече бе завъртяла топката веднъж — продължи Робърт. — Предполагам, че искаше да подиша чист въздух. Трябваше да взема решение. Реших да оставя вратата заключена, това ми се стори по-логично. Стоя така, докато Питър не отиде да оправи колата им. Тогава я отключих, защото предположих, че някой от двамата ще иска да разговаря с него.

— Добре — отвърна Марк.

Робърт кликна отново с мишката и изображенията на екраните се промениха. Появи се дневен кадър, направен от друг ъгъл. Пати и Шорти седяха един до друг на неоправеното легло в стая № 10.

— Това се случва, докато закусваме — обясни Робърт.

— Аз бях дежурен — обади се Стивън. — Вижте какво ще стане.

Робърт натисна бутона за възпроизвеждане. Имаше и звук. Шорти се опитваше да отклони вниманието на Пати от собствените си грешки и се оплакваше, че автомонтьорите изисквали допълнително заплащане за посещенията на място. „Той ще таксува дори идването до тук, можеш ли да повярваш? Все едно му плащаме за това, че още сме живи. Няма нищо общо с отглеждането на картофи“, оплакваше се Шорти.

Робърт спря записа на пауза.

— Какво се случва след това? — попита Стивън.

— Надявам се Пати да му обясни, че между работата на автомонтьорите и на фермерите няма нищо общо в икономически план — отговори Марк.

— Аз пък се надявам Пати да го фрасне в лицето и да му каже да млъкне — обади се Питър.

— Не познахте — разочарова ги Стивън. — Тя ще се ядоса отново и ще поиска да излезе.

Робърт отново пусна записа. Пати стана рязко, при което матракът подскочи, и каза:

— Излизам на свеж въздух.

— Много е неспокойна и рязка — посочи Стивън. — Отиде от леглото до вратата за едно цяло и една секунда. Преброих видеокадрите. Не можах да стигна навреме до бутона. Видях, че Шорти става, за да й помогне, затова отключих по-късно. Реших, че ако той се справи там, където тя се е провалила, Пати ще обвини себе си, а не вратата.

— Можем ли да го оправим? — попита Марк.

— След като сме наясно с проблема, ще вземем мерки да го решим. Предполагам, че ще трябва да внимаваме повече.