Ли Чайлд - Минало време

— С кого мога да се срещна там?

— Ще позвъня предварително. Ще уредя някой да ви посрещне на входа.

— Ще проявят ли желание да сътрудничат?

— Аз съм човекът, който решава дали кметството да им помогне или не. Имам предвид, когато сгазят лука. Така че непременно ще проявят желание да сътрудничат. Но изчакайте до обед. Така ще могат да ви отделят повече време.

Пати Сандстром и Шорти Флек отидоха на обяд в голямата къща. Всички се чувстваха неловко. Шорти ту се правеше на сърдит, ту се усмихваше глуповато. Питър мълчеше. Или се чувстваше обиден, или бе разочарован. Пати не можеше да прецени кое от двете. Робърт и Стивън не проронваха и дума. Единствено Марк разговаряше с тях. Той беше в добро настроение, словоохотлив и остроумен. Държа се много дружелюбно. Сякаш нищо не се бе случило сутринта. Изглеждаше изпълнен с увереност, че ще намери решение на проблемите им. Няколко пъти им се извини за телефона. Дори им подаде слушалката, за да се уверят, че няма сигнал. Сподели и безпокойството си, че липсата на връзка може да разтревожи някого у дома или на мястото, към което са се запътили. Дали не са пропуснали някоя среща вече? Трябва ли да позвънят на някого?

— Никой не знае, че сме заминали — отвърна Пати.

— Наистина ли?

— Ако знаеха, щяха да се опитат да ни разубедят.

— От какво да ви разубедят?

— Там е доста скучно. Двамата с Шорти искаме нещо по-различно.

— Къде възнамерявате да отидете?

— Във Флорида — отвърна Пати. — Искаме да започнем собствен бизнес там.

— Какъв?

— Нещо, свързано с океана. С водни спортове може би. Сърфове под наем например.

— За целта ще ви трябва начален капитал — отбеляза Марк. — За да купите сърфовете.

Пати извърна поглед и се замисли за куфара.

— Колко време ще стоим без телефон? — попита Шорти.

— Да не би да съм ясновидец? — отговори му с въпрос Марк.

— А обикновено колко чакате, докато го оправят? Горе-долу?

— Обикновено отстраняват повредата за половин ден. Телефонният техник е мой добър приятел. Ще го помоля да ни изтегли по-напред в списъка. Предполагам, че ще тръгнете преди вечеря.

— Ами ако отнеме повече от половин ден?

— Тогава ще трябва да чакаме. Не е по силите ми да направя нещо повече.

— Честно казано, мисля, че е най-добре да ни откарате до града. И за нас, и за вас. Ще се отървете от нас.

— Но колата ви ще остане тук.

— Ще изпратим „Пътна помощ“.

— Наистина ли?

— От първия сервиз, който видим.

— Можем ли да ви имаме доверие?

— Обещавам да се погрижа за това.

— Добре, но трябва да признаете, че до този момент не сте се проявили като грижовен собственик на автомобил.

— Обещавам да изпратя репатратор.

— Какво ще стане, ако не го направите? Ние тук си имаме достатъчно работа. Не искаме да се чудим как да се отървем от колата ви. А това, между другото, няма да е никак лесно, защото тя не е наша. Не можем да направим нищо без документите или договора за покупка. Търсенето на различни алтернативи ще ни струва време и пари. Не можем да я държим тук неопределено дълго и да загрозяваме околността. Нищо лично. В нашия бизнес държим на впечатлението, което създаваме у клиентите. Не искам да ви обидя. Сигурен съм, че ме разбирате.

— Можете да дойдете с нас до „Пътна помощ“ — отвърна Шорти. — Дори можете да ни закарате до там. И можете да проследите сделката, която ще сключа. Като свидетел.

Марк кимна. Наведе глава и доби леко отнесен вид.

— Добро предложение — каза той. — Но истината е, че в момента сме малко притеснени в това отношение. Имам предвид пътуването до града. Инвестицията в този мотел беше огромна. Трима от нас продадоха колите си. Запазихме само тази на Питър, защото тя беше най-старата и съответно най-евтината. Тази сутрин и тя отказа да запали. Също като вашата. Може да е заразно. Но ако трябва да бъда сериозен, опасявам се, че няма измъкване от тук.

Ричър обядва в заведението, което си бе набелязал по-рано. Оказа се, че там поднасят популярни ястия в гурме вариант. Помещението бе уютно, а масите — с покривки. Той си поръча бургер с всевъзможни добавки, парче кайсиев пай и черно кафе. После се отправи към полицейското управление. Откри го точно на мястото, към което го бе упътил Карингтън. Фоайето беше високо, просторно, облицовано с плочки. В него цареше делова и дори строга атмосфера.

Зад махагоновия плот стоеше цивилна служителка. Ричър се представи и добави, че Картър Карингтън би трябвало да се е обадил предварително и да е уредил някой да го посрещне. Жената вдигна слушалката на телефона преди още да е чула името на Карингтън докрай. Явно беше предупредена за идването на Ричър.