Ли Чайлд - Минало време

Еймъс погледна екрана.

— Имаме съвпадение — обяви тя. — Отпреди седемдесет и пет години.

Бренда Еймъс кликна два пъти с мишката и въведе парола. Кликна отново, приведе се напред и зачете на глас:

— Една вечер в края на септември хиляда деветстотин четирийсет и трета година млад мъж бил открит в безсъзнание на тротоара на улица в центъра на Лакония. Бил пребит. Идентифицирали го като двайсетгодишен жител на града, добре известен на полицията като скандалджия и побойник, но практически недосегаем, тъй като бил син на местен богаташ. Предполагам, че колегите от управлението тайно са се зарадвали и са започнали разследване само от приличие. Трябвало е да следват правилата. Така попаднали на възрастна дама, която видяла всичко с бинокъла си. Жертвата започнала свада с двама младежи, очевидно с намерението да ги пребие, но се получило точно обратното.

— Защо възрастната жена е гледала с бинокъл толкова късно вечерта? — попита Ричър.

— Тук пише, че обичала да наблюдава птици. Проявявала особен интерес към нощната миграция и непрекъснатия полет. Заявила, че е в състояние да различава птиците на фона на нощното небе.

Ричър замълча.

— Идентифицирала един от младежите като член на местния клуб на любителите орнитолози — продължи Еймъс.

— Баща ми също обичаше да наблюдава птици — отбеляза Ричър.

Еймъс кимна.

— Старицата разпознала въпросния младеж, тъй като лично го познавала. Заявила, че това е шестнайсетгодишния Стан Ричър.

— Сигурна ли е била? Доколкото знам, през септември четирийсет и трета той е бил едва на петнайсет.

— Била е категорична за името. Предполагам, че вероятно е сгрешила възрастта. Наблюдавала е сцената от прозореца на апартамента си, разположен над магазин за хранителни стоки, който гледа точно към улицата, на която се разиграла случката. Жената видяла Стан Ричър и неидентифицирания му приятел. Двамата били на една възраст. Вървели към нея, отдалечавайки се от центъра на града. Минали под светлината, хвърляна от улична лампа, което позволило на старицата да разпознае единия. От другата посока идвал двайсетгодишният младеж. Той също минал под светлината на друга лампа. Тримата се срещнали в сумрачното пространство между двете улични лампи, но там все пак имало достатъчно светлина, за да може старата дама да проследи случващото се. Тя твърди, че все едно гледала куклен театър. Играта на светлини и сенки направила жестовете им много ясни и отчетливи. Двете по-малки момчета стояли с лице към нея, а по-голямото било с гръб. Явно искало нещо от двете хлапета. След което започнало да ги заплашва. Едното хлапе избягало веднага, вероятно се уплашило. Другото обаче останало на място и ударило голямото момче в лицето.

Ричър кимна. Той лично наричаше това изпреварващо възмездие. Да си отмъстиш предварително. Изненадата е полезно нещо. Умният никога не брои до три.

Еймъс продължи:

— Според показанията на възрастната жена по-малкото момче продължило да налага по-голямото, докато то не паднало на земята, след което дребното хлапе го изритало няколко пъти в главата и ребрата. Накрая голямото момче се изправило с мъка и се опитало да побегне, но по-дребното го настигнало и го спънало точно под близкия уличен стълб, което позволило на старата дама да види как дребосъкът продължава да рита другото момче. Изведнъж спрял така внезапно, както започнал, отишъл при приятеля си, който стоял някъде встрани, и двамата си тръгнали заедно, сякаш нищо не се било случило. Жената веднага си записала някои неща на лист хартия и дори начертала схема, която на следващия ден предала на полицаите.

— Добър свидетел — отбеляза Ричър. — Обзалагам се, че в прокуратурата са останали доволни. Какво се е случило след това?

Еймъс се зачете в екрана.

— Нищо — заяви тя. — Случаят не е бил предаден в съда.

— Защо?

— Полицията не разполагала с достатъчно хора. Две години по-рано била започнала мобилизацията. Полицейските управления разполагали с минимален персонал.

— Онова момче, което било на двайсет години? Защо не е било мобилизирано?

— Богат баща.

— Не разбирам — призна Ричър. — Колко хора са необходими, за да стигне подобно дело в съда? Имали са свидетел. Трябвало е само да арестуват едно петнайсетгодишно момче. Това не е никак трудно. Не е било необходимо да викат специалните части.

— Не са идентифицирали нападателя и не са разполагали с достатъчно хора, които да го издирят.