Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

— Какво? — възкликна Нина. — Искаш да кажеш, че същият човек, който се опита да…

Кастил кимна.

— Работехме заедно в съвместни операции за НАТО. Джейсън беше приятел — може би най-добрият приятел на Едуард по онова време. После Джейсън изчезна и се присъедини към Куобрас по някаква откачена причина и тогава Едуард научи истината… Беше тежко време. Мислеше, че е бил предаден от всички, на които е вярвал.

— Освен от теб.

— Ако Едуард не ми вярваше, кой щеше да го избавя от неприятности? — Моментът бе отминал; Нина бе наясно, че Кастил няма да се върне отново на темата.

Тя отново погледна към реката, този път със съзнанието, че самата тя е наблюдавана. Това я накара да потръпне. Изпи бързо виното си и побърза да се прибере на сигурно в каютата.

„Нереида“ вдигна котва малко след разсъмване, продължавайки змиевидния си път по реката. Нина не се събуди. Това стана едва след като ароматът на закуска проникна в луксозната й каюта.

Бързо се изми и се облече и отиде на мостика. Кари беше там заедно с Чейс и Перез, разглеждаха една снимка на лаптопа й. Хулио прокарваше гладко кораба през многобройните извивки.

— Добро утро, слънчице — поздрави Чейс.

— Здрасти. Какво става?

— Изпратиха ни последните въздушни снимки на въпросния район — каза Кари и обърна лаптопа си към Нина. Извивките и завоите на реката върху екрана бяха дори по-отчетливи, като детски драскулки. На местата, където Тефе правеше завой и се прибираше, създаваше кръгови острови, заобиколени от естествен ров. — Има четири района, които са най-вероятни за местоположение на град, ако се съди по терена.

Нина разгледа изображението. Яркозеленият покров на джунглата бе по-разкъсан на новата, с по-висока резолюция, снимка, разкриваща мъчителния намек за сенчестия свят отдолу. Тя увеличи една от четирите маркирани секции. В пролуката между дърветата се криеше сиво петно.

— Възможно ли е… отдолу да има развалини?

— Възможно е — отвърна Чейс. — Както е възможно да се окаже и скала. В такава джунгла можеш да скриеш цял товарен самолет и да не си сигурен какво виждаш, ако гледаш от въздуха. Единственият начин да се убедиш, е да изкаляш ботушите си.

Кари отвори една карта върху екрана.

— Според капитан Перез би трябвало да сме в състояние да прекараме „Нереида“ на около три мили от въпросния район, преди реката да стане прекалено тясна за плаване.

— Това е много по-близо, отколкото си мислехме — каза Нина, докато разглеждаше картата. — Колко време ще ни отнеме да стигнем?

Перез погледна уредите.

— В момента се движим с дванайсет възела, но се съмнявам, че ще продължим още дълго с тази скорост. След още петнайсет километра ще се насочим към приток с много по-тесни брегове и ще се наложи да забавим. Но вчера постигнахме добро време, така че… Ако реката е с нас, ще ни отнеме към четири часа.

— Добре е да стане преди падането на нощта — каза Нина.

— Какъв е планът, когато пристигнем?

— От теб зависи — каза Кари.

— От мен?

— Това е твоя експедиция.

Нина поклати глава.

— Не, Кари, тя определено е твоя. Аз съм просто… не знам, може би консултант, съветник.

Кари се ухили.

— Тогава ме посъветвай! Какво трябва да направим, когато пристигнем? Ще изчакаме ли на кораба до утре, така че да предприемем изцяло дневно проучване, или…

Чейс плесна с ръце.

— На мен ми звучи добре! Хулио ще сготви отново, нали?

— Или пък ще се качим на „Зодиак“ и ще започнем да търсим град веднага, след като пристигнем?

Всички очи се обърнаха към Нина.

— Ъ-ъ-ъ… да се качим на „Зодиак“, може би? — най-сетне взе решение тя.

— Добре — кимна Кари. — В такъв случай по-добре да се приготвим. Не искам да губим повече време. — Тя затвори лаптопа си и напусна палубата.

— Ах ти, непоправима работохоличке — обърна се Чейс към Нина. — Можехме да си прекараме още една приятна нощ на борда, ако не беше толкова припряна да търсиш този град! Не разбираш ли — щом си е стоял тук десет хиляди години, няма къде да избяга за една нощ.

— О, допускам — отвърна тя. — Но ти си толкова нетърпелив да открием това място, колкото и аз!

— Окей, може би съм. Но — тонът му стана по-сериозен — трябва да ми обещаеш нещо.

— Какво?

— Че ако намерим този град — а аз мисля, че ще го намерим; ти явно знаеш какво правиш…

— Благодаря.

— Тогава искам да ми обещаеш, че ще се държиш спокойно, става ли?

— Какво имаш предвид?

— Не искам всички да се побъркат и да престанат да се контролират, след което да попаднат в капан или да ги застигне някой откъртен камък.