Клайв Касслер - Преследването

— Каня ви утре на вечеря.

— Съжалявам, но съм заета — отвърна тя с нотка на високомерие. — А дори и в изящния си смокинг и с блъф не бихте могли да влезете на бала на Западните банкери в кънтри клуба на Денвър, както се промъкнахте тази вечер на бенефиса за сираците на Сейнт Джон. — Вдигна надменно брадичка, завъртя дългата си пола и тръгна обратно към масата си.

Щом седна, погледна крадешком към Бел, но го нямаше никъде сред тълпата. Беше изчезнал безследно.

На следващата сутрин Бел беше пръв в кабинета си благодарение на шперца, който в деветдесет процента от случаите отключваше всякакви врати. Сортираше доклади за банкови обири в края на дългата маса, когато Артър Къртис и Глен Ървайн влязоха в конферентната зала. Айзък стана да ги поздрави и се здрависаха.

— Арт, Глен, приятно ми е, че ви виждам отново.

Къртис беше нисък и пълен, с кръгло шкембе, грижливо прибрано под елече, чиито копчета се бяха изпънали до пръсване. Имаше изтъняла пясъчно руса коса, сини очи и усмивка, оголила гъмжило от зъби, които огряха стаята.

— Не сме ви виждали, откакто спипахме Къслър Големия крак, след като ограби банката в Голдън.

Ървайн окачи шапката си на закачалката за палта и оголи едрата си глава с несресана кафява коса. Беше висок и мършав като градинско плашило.

— Както помня, заведохте ни направо до пещерата, където се криеше.

— Въпрос на елементарна дедукция отвърна със стегната усмивка Бел. — Попитах две хлапета дали знаят място, където обичат да се крият от техните за няколко дни. Пещерата беше единственото място на двайсет мили околовръст, достатъчно близо до града, за да може Къслър да се промъква за продукти.

Къртис застана пред голямата карта на западните Съединени щати и огледа замислено флагчетата, обозначили размаха на убиеца. Бяха шестнайсет.

— А за Бандита касапин дедукция имаш ли?

Бел го погледна.

— Бандита касапин? Така ли го наричат?

— Един репортер от „Бъгъл“ на Бисби му изкара прякора. Други вестници го подхванаха и се разпространи из района.

— Няма да помогне на каузата ни — каза Бел. — С това име на устата на всеки, съблюдаващите закона граждани ще се настроят срещу детективска агенция „Ван Дорн“ затова че не го залавяме.

— Това вече започна призна Къртис и остави брой на „Роки маунтин нюз“ на масата пред Бел. Той заби поглед в него.

Уводната статия беше за обира и убийствата в Райълит. Половината колона бе посветена на въпроса „Защо правораздавателните агенции не бележат никакъв напредък по случая и не залавят Бандита касапин?“

— Става горещо — отбеляза сухо Бел.

— Горещо за нас — добави Ървайн.

— И тъй, с какво разполагаме? — запита Бел, като посочи високата две стъпки купчина папки по банкови престъпления, струпана на плота пред него. — Проучих докладите, докато идвах на запад с влака. Изглежда единственото, с което разполагаме, е това, че си нямаме работа с типичния каубой, превърнал се в банков обирджия.

— Действа сам — обясни Къртис. — И е дяволски умен и зъл. Но най-отчайващото е, че не оставя никаква следа, за която да се залови човек.

Ървайн кимна в съгласие.

— Все едно че изчезва в пъкъла, откъдето е дошъл, преди да напусне града.

— Никакви следи ли не са намерени към околностите? — попита Бел.

Къртис поклати глава.

— Най-добрите следотърсачи в бизнеса остават на сухо всеки път.

— Някакви податки, че се е окопал в града, докато възбудата заглъхне?

— Никаква досега — отвърна Къртис. — След обирите никога не го виждат повече.

— Призрак — промърмори Ървайн. — Имаме си работа с призрак.

Бел се усмихна.

— Не, човек е. Но адски умен човек. — Замълча и разпръсна папките по заседателната маса. Избра една и я отвори. Беше докладът за обира в Райълит, Невада. — Човекът ни има много стриктен начин на действие, към който се придържа при всяка акция в банка. Убедени сме, че се задържа за няколко дни, докато проучи града и хората му, преди да ограби банката.

— Или е комарджия, или си пада по рисковете — подхвърли Къртис.

— Грешка и по двата пункта — поправи го Бел. — Нашият човек е смел и хитър. Можем да допуснем, че върши мръсната си работа дегизиран, тъй като хората във всички градове, където е удрял, никога не са единодушни по външния вид на подозрително изглеждащи непознати.

Ървайн закрачи напред-назад в конферентната зала, като от време на време оглеждаше флагчетата, забити на картата.

— Граждани си спомнят, че са виждали пиян пройдоха, униформен войник, заможен търговец и дребен извозвач. Но никой не е могъл да ги свърже с убиеца.