Клайв Касслер - Преследването

Къртис заби поглед в килима на пода и сви рамене.

— Колко странно, че няма никакви свидетели, които да предложат достоверна идентификация.

— Нищо странно няма в това — отвърна Ървайн. — Той ги убива всички. Мъртвите не говорят.

Бел като че ли не слушаше разговора им. Изглеждаше потънал в размисъл. След това очите му се съсредоточиха на картата и той заговори бавно:

— Големият въпрос за мен е защо убива всички в банката по време на обира. Дори жени и деца. Какво печели от избиването? Не може да е защото просто не иска да остави свидетели на обирите, не и след като вече е видян дегизиран из града… Освен ако… — Замълча. — Има една нова дефиниция, създадена от психолози за убийци, които убиват толкова лесно, колкото си мият зъбите. Наричат ги социопати. Нашият човек може да убива без угризение. Няма никакви емоции, не знае как да се смее или да обича и има сърце, което е студено като айсберг. За него застрелването на малко дете носи същото усещане като застрелването на гълъб.

— Трудно е да се повярва, че има толкова жестоки и безскрупулни хора — измърмори отвратен Ървайн.

— Много бандити и стрелци в миналото са били социопати — каза Бел. — Застрелвали са други мъже толкова лесно, колкото кихат. Джон Уесли Хардин, прочутия тексаски гадняр, веднъж застрелял и убил един, затова че хъркал.

Къртис погледна Бел в очите.

— Наистина ли смяташ, че убива всички в банката, защото това го забавлява?

— Да — тихо отвърна Бел. — Бандитът извлича шантаво удоволствие от извършването на кървавите си престъпления. Друг особен фактор. Прави бягството си преди хората в града, включително шерифа, да разберат какво става.

— Къде ни отвежда това, тогава? — попита Ървайн. — По кои пътища търсим?

Бел го погледна.

— Друг негов рутинен навик е да пренебрегва златото и да взима само банкноти. Глен, задачата ти е да провериш ограбените банки и да проучиш записите на серийните имена на откраднатите от тях банкноти. Започни в Боузман, Монтана.

— Банките в миньорските селища нямат навика да записват идентификационния номер на всяка банкнота, която минава през ръцете им.

— Може да извадиш късмет и да намериш банка, която е записала номерата на банкнотите, изпратени от банки в голям град за миньорските заплати. Ако стане, можем да ги проследим. Крадецът е трябвало или да похарчи парите, или да ги обмени чрез банкови депозити и тегления. Следа, която не може да покрие.

— Може да ги е обменил през чуждестранни финансови институции.

— Може, но едва ли ще ги е харчил в чужбина. Рискът да ги върне в САЩ би бил твърде голям за него. Обзалагам се, че е задържал плячката си в страната.

След това Бел се обърна към Къртис.

— Арт, ти проверяваш всички дилижанси и влакови разписания за всеки, който е напуснал града в същия ден, когато са станали обирите. Щом нашият човек не е могъл да бъде проследен от полицейската хайка, като нищо би могъл да е взел влак или дилижанс за бягството си. Можеш да започнеш в Плейсървил, Калифорния.

— Смятай го за свършено — заяви твърдо Къртис.

— Ти тук ли оставаш, като команден център? — попита Ървайн.

Бел поклати глава и се ухили.

— Не, излизам на полето. Започвам с Райълит и проследявам в обратен ред обирите. Колкото и да е добър убиецът, колкото и добре да е планирал акциите си, трябва да има камък, останал необърнат от него. Трябва да има улика, която да е пренебрегнал. Ще разпитам хората в миньорските градчета, които може да са видели нещо, нещо незначително, и не са го съобщили на местния шериф или началник на полицията.

— Ще ни дадеш ли графика си, за да можем да държим връзка по телеграфа, ако се натъкнем на нещо? — каза Къртис.

— До утре ще ви го приготвя — отвърна Бел. — Също тъй ще мина през миньорските градчета с големи плащания на заплати, които нашият човек още не е ограбил. Може би, просто може би, ще ми се отвори шанс да изпреваря нашия касапин, да му поставя капан и да го примамя да удари друга банка на наш терен. — После отвори едно чекмедже и им подаде два плика. — Тук има достатъчно кеш, за да покрие пътните ви разходи.

Къртис и Ървайн бяха изненадани.

— Досега винаги трябваше да пътуваме трета класа, да използваме наши пари и да връщаме билети и разписки — каза Къртис. Аликзандър винаги настояваше да отсядаме в скромни хотелчета и да ядем евтина храна.

— Този случай е твърде важен, за да пестим от разходи. Повярвайте ми, господин Ван Дорн ще одобри всякакви пари, които поискам, но само ако покажем резултати. Бандитът може да е накарал всички да повярват, че е невидим и неуловим, но не е безпогрешен. Има слабости точно като всеки от нас. Ще се оплете в някой малък несъществен детайл, който е пренебрегнал. А това, господа, е нашата работа: да открием тази незначителна грешка.