Клайв Касслер - Преследването

— Ще свърши добра работа — подхвърли Бел небрежно. — Ще работя тук.

Аликзандър рязко извърна поглед към него. Очите му изведнъж заблестяха от гняв.

— Това е невъзможно. Няма до го позволя.

— Къде е най-близката телеграфна служба?

Началникът изведнъж се стъписа.

— Две пресечки южно от Седемнайсета улица и Чампа. Защо?

— Ще пратя телеграма на господин Ван Дорн с молба да ползвам конферентната ви зала за оперативен център. Предвид важността на случая съм убеден, че ще даде благословията си.

Аликзандър знаеше кога е надцакан.

— Желая ви успех, господин Бел — отстъпи той. — Ще ви съдействам, с каквото мога. — Обърна се и го остави, за да се върне в кабинета си. На вратата се спря. — А, между другото, резервирал съм ви стая в хотел „Олбъни“.

Бел се усмихна.

— Няма да е нужно. Предплатих си апартамент в „Браун Палас“.

Аликзандър го погледна озадачен.

— Не мога да повярвам, че господин Ван Дорн би си позволил това на разходната ви сметка.

— Не той. Плащам със свои средства.

Началникът на агенцията за западните щати не беше наясно с блестящото финансово състояние на Бел и съвсем се обърка. Не можеше да проумее, но и не искаше да пита повече. Прибра се замаян в кабинета си, окончателно победен.

Бел се усмихна отново и заподрежда по конферентната маса папките, които носеше в чантата. След това се върна в антрето и се обърна към Агнес Мърфи:

— Агнес, би ли могла да ме уведомиш, когато Къртис и Ървайн се появят?

— Не очаквам да се върнат до утре сутринта. Отидоха до Боулдър по един случай с банкова измама.

— Добре тогава. А би ли се обадила на началника по поддръжката на сградата, за да го накараш да дойде? Трябва да направя някои промени в конферентната зала.

Жената го погледна въпросително.

— Конферентната ли казахте? Г-н Аликзандър рядко допуска помощния персонал вътре. Държи я главно, за да забавлява градските тузари.

— Докато съм тук, ще бъде моят кабинет.

Агнес го погледна с още по-голямо уважение.

— В хотел „Олбъни“ ли ще отседнете? Там отсядат повечето гостуващи агенти.

— Не, „Браун Палас“.

— Г-н Аликзандър се съгласи на допълнителните разходи?

— Той няма думата по въпроса.

Агнес Мърфи го зяпна, все едно че току-що бе видяла Месията.

Айзък Бел се върна в кабинета си и преподреди столовете около конферентната маса така, че да разполага с повече работно пространство в единия край. След няколко минути пристигна началникът на поддръжката. Бел обясни промените, които искаше в стаята. Стената в дъното трябваше да се покрие с пласт от мек материал, за да може да се окачи карта на западните щати и градовете, в които убиецът беше правил ударите си. Друг пласт трябваше да се положи на вътрешната стена за информация, снимки и скици. Шефът на поддръжката, след като Бел му предложи двайсет доларова златна монета, обеща инсталацията да бъде довършена до обеда на следващия ден.

Останалата част от следобеда Бел прекара в обмисляне и планиране на действията си срещу банковия убиец.

Точно в пет часа на тръгване към дома си, Аликзандър надникна през открехнатата врата.

— Добре ли се устройвате? — попита ледено.

Бел не си направи труда да вдигне глава.

— Да, благодаря ви. — Най-сетне погледна в очите кипящия от негодувание Аликзандър. — Между другото, въвеждам някои промени в стаята. Надявам се, че нямате нищо против. Обещавам да върна всичко както беше, когато случаят бъде приключен.

— Постарайте се, моля. — Аликзандър врътна глава за край на разговора и напусна кабинета.

Бел не се радваше, че нещата между него и домакина не тръгват добре. Не беше предвиждал, че ще се въвлече в игра на дребнави конфликти с шефа на офиса на агенцията, но знаеше, че ако не бе предприел атака, Аликзандър щеше да го прегази.

Построен през 1892 г. от Хенри К. Браун на мястото, където бе пасъл кравата си преди внезапно да забогатее, хотелът подобаващо беше наречен „Браун Палас“ за „Града — кралица на равнините“, както назоваваха Денвър. Изградено от червен гранит и пясъчник, зданието бе с форма на корабен нос. Мъжете, трупащи богатствата си в злато и сребро, отсядаха тук с жените си, които пиеха следобедния си чай, и с дъщерите си, които прекарваха нощите си в танци на пищни балове. Президентите Маккинли и Рузвелт бяха отсядали тук, както и няколко императори, крале и други членове на чуждестранни царствени фамилии, да не говорим за знаменитостите на времето, особено прочути артисти и актриси. „Браун Папас“ също тъй се радваше на широка популярност както сред местните граждани, така и сред гостите, защото бе средоточието на оживения финансов и културен квартал на града.