Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Докато премислях всичко това, чух кикотене, след което усетих как нещо дребно започна да се катери в другия край на леглото. Въобще не бе нужно да погледна, за да се досетя, че Криси се е включила в играта. Двете с Шона бяха неразделни.

След това едни слаби ръчички разделиха пръстите на краката ми.

— Тренировка по издръжливост на гъделичкане — разпищяха се дъщерите ми, докато завираха пръстчета под завивките.

Не можах да издържа повече и се изправих, за да им заповядам да се приберат по леглата си, но млъкнах, като видях каква неподправена радост се излъчваше от лицата им. Какво пък, по дяволите. Поне не повръщаха.

Освен това, кой може да спори с едни малки ангели?

— Добре де, ще ви дам аз на вас една тренировка за издръжливост! — заканих се шеговито.

Щастливите им викове заплашваха да съборят лампата, докато се опитвах да им покажа как извънземните от планетата Вулкан повалят в безсъзнание хората, като ги притискат по шиите със специалната си хватка.

Няколко минути по-късно, след като подредих плюшените играчки и изпомачканите възглавници, най-сетне усмирих дъщерите си, които се притиснаха до гърдите ми.

— Разкажи ни приказка, татко — помоли ме Криси, сгушила се до мен, след като отново рухнах върху леглото.

— Добре, скъпа — промърморих със затворени очи. — Имало едно време един беден стар детектив, който живеел в дом от обувки.

— Бенет? Там ли си?

Скочих от матрака, а ръката ми затърси пипнешком служебния пистолет, докато един пронизващ глас едва не ми спука тъпанчетата. После осъзнах, че съм в спалнята си, обляна от утринното слънце, а не съм потънал в мрачните дебри на зловещ кошмар. Мобилният ми телефон, с вдигната капачка, бе оставен на възглавницата, където допреди секунда бях лежал. Вероятно някое от децата ми бе поело обаждането и услужливо бе сложило телефона до ухото на спящия си баща.

— Да? — изрекох, като поех апаратчето с трепереща ръка.

— Срещата е в девет часа в Полис Плаза Едно, но не в дъбовата зала — нареди рязко Макгинис и също толкова рязко прекъсна връзката.

Десет минути по-късно не само че бях в моя шевролет без отличителни полицейски знаци, но дори преди това бях успял да взема набързо душ и да се облека. Подкарах колата и измъкнах от жабката електрическата си самобръсначка „Норелко“. Имах чувството, че се нося из облаците. Бях спал необезпокояван цели пет часа. Четиридесет секунди преди началото на срещата профучах през вратите на управлението. Взех асансьора за дванадесетия етаж, към същата препълнена заседателна зала, където се проведе първото събиране на разследващия екип. Вътре бяха насядали същите полицаи, със същите уморени и изпити лица. Налях си кафе, отчупих си малко шоколад и заех мястото си сред тях.

Точно в уговорената минута Макгинис нахлу в залата, размахал над главата си брой на „Ню Йорк Поуст“. Уводната статия бе озаглавена „ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ МЪЖ?“, а под заглавието — снимката на Учителя от охранителната камера.

— Отговорът е: ДА! — гръмко заяви шефът, като хвърли вестника върху масата, около която бяхме насядали всички. — Преди час ние се сдобихме с показанията на една стюардеса от „Ер Франс“, която разпозна нашия стрелец.

Спонтанни ръкопляскалия взривиха залата. Благодаря ти, Господи , казах си, докато дружески сръгах застаналата до мен Бет Питърс. Толкова бях опиянен, че реших да не обръщам внимание на това, че Макгинис каза ние , без да уточнява кои точно.

Усилията ни бяха възнаградени! Сега наистина можехме да заловим това животно.

— Името на заподозрения е Томас Гладстон — обяви Макгинис, като ни подаде внушителен сноп разпечатки. — Бивш летец от „Бритиш Еъруейс“, живее в Локъст Вали, на остров Лонг Айланд.

„Локъст Вали ли?“, замислих се аз. Не беше ли мястото, където името на всеки обитател звучеше стряскащо, като примерно милионера Търстоун Дж. Хауъл Трети? На пилотите им плащат добри пари, но не можеха да се сравняват с някой собственик на могъща верига за хранителни стоки. Зачудих се дали това не обяснява защо убиецът подбираше мишени само сред елита. Може би са посрещнали Гладстон с презрение в магазина на Ралф Лорън и в „Клуб 21“ или нещо подобно, след което е решил, че малките бакшиши не са достатъчни да изразят недоволството му.

— Освен това разполагаме с причината, отприщила насилието му — додаде Макгинис. — Оказа се, че според разписанието за миналата седмица Гладстон трябвало да излети от Хийтроу за Ню Йорк, но го заловили пиян и веднага го уволнили. Току-що открихме колата му и намерихме в нея билети от паркинга в Локъст Вали.