Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Взря се в отражението си в прозореца. Тази сутрин се беше избръснал гладко, беше облякъл блейзър на Армани, плътно прилепващ към високата му слаба фигура, беше се издокарал с бяла копринена риза с широко отворена яка и впити джинси от Долче и Габана. „Направо съм върхът“, възхити се той. Изглеждаше малко шибано, но стилно и секси. Точно като мъж, фрашкан с мангизи. Истински съперник на прочутия дизайнер Том Форд.

Майната му на онова небръснато лице, напомнящо за налудничавите серийни убийци като Юнабомбър, гледащо от снимката, изтипосана на първите страници на „Дейли Нюз“ и „Ню Йорк Поуст“, реши той. Единствените, които тази сутрин го удостояваха с по някой жаден поглед, бяха жени над четиридесетте и възхитени гейове.

Явно на тоя свят нищо не се беше променило. Ще трябва да действа безмилостно.

Извади смартфона си „Палм Трео“, провери внимателно следващата си мишена и нагласи пистолета си отзад на колана, преди да се присъедини към тълпите, изпълващи тротоарите.

Следваше нещо наистина добро — някой, който отдавна си просеше възмездието.

Учителя ускори крачка, докато напредваше в източна посока сред тълпата, осигуряваща му необходимото прикритие.

Половин час след щурма в къщата на Гладстон новинарските микробуси по улица „Легингтън Ридж Корт“ вече бяха повече от рейндж роувърите. Преброих поне четири оператора по протежението на полицейските барикади, насочили към къщата масивните си тв камери. Подпираха ги на раменете си като преносими базуки за изстрелване на ракети земя-въздух. Имах чувството, че се налага да поискаме подкрепа. Бяхме под обсада.

Затова с радост се оттеглих, когато пристигнаха колегите криминалисти от полицията към окръг Насау.

— Значи е вярно? Тройно убийство, и то на Златния бряг? — попита един от тях и поклати глава удивено. — Всичко това напомня за криминалетата на Доминик Дън.

На долния етаж полицаите чакаха на групи, докато пиеха кафе, пушеха и се мъчеха да остроумничат като нежелани гости на най-лошото на този свят коктейлно парти.

Проврях се сред тях и отново се загледах във фотографиите по стените на всекидневната. Взех три от тях с надеждата, че ще ни помогнат да открием Гладстон. Наистина имаше вид на пилот, красив, със стегната фигура и стоманен поглед. Дори и усмивката му изглеждаше волева — като на мъж, който винаги постига това, което иска.

— Ето те и теб, кучи сине — казах му аз.

Не можах да се сдържа да не разгледам и останалите снимки. Малки момичета на пикник, хлапета на плажа, млади дами като абитуриентки от гимназията. Дъщерите на Гладстон бяха красиви, но не можеха да се сравняват с майка си — Ерика. С разкошната си черна коса, светлосини очи и високи скули тя приличаше на кралица от някоя приказка.

Но предната броня на нейния, „Линкълн Навигейтър“ стърчеше насред стаята, разкъртил стената точно под безупречния портрет, изработен в някое изискано фотостудио.

Жалко, че някой зъл магьосник се бе появил в последната минута, за да напише трагичния край на вълшебната приказка.

Открих кабинета зад френските прозорци на фасадата на къщата. Чрез факс апарата изпратих снимките на заместник-комисаря, отговарящ за връзките с обществеността, за да може да запознае журналистите с тях. След това седнах на стола до старинното бюро и се заех да преравям чекмеджетата.

Най-отгоре бяха струпани сметките от кредитната карта „Американ Експрес“. Четиристотин долара за фризура, триста долара за пазаруване в „Бергдорф Гудман“. Госпожа Гладстон е харчела повече да поддържа външността си, отколкото аз за обучението си в колежа. Очевидно да си богат с много скъпо удоволствие.

След няколкоминутно претърсване най-после попаднах на това, което дирех — сметки през кредитната й карта както от магазина на Ралф Лорън, така и от „Клуб 21“.

Освен това на дъното на едно от чекмеджетата открих нещо, което в първия миг ми заприлича на договор. И наистина беше. Договор за развод.

Това доизясняваше нещата, казах си аз. Обикновено два фактора карат хората да побеснеят: разводът и уволнението. Гладстон бе преживял и двата, при това за доста кратко време.

Но това, от което най-много се нуждаех, бе нещо да ми подскаже къде може да се крие Гладстон и къде може да нанесе следващия си удар. Продължих да търся.

След още двайсет минути върху една от вдадените лавици намерих албум с изрезки от вестници. На тях се виждаше Ерика на благотворителни мероприятия, в някои случаи със своя съпруг, но по-често без него. На най-новата снимка Ерика беше със сатенена рокля с тюл и скъпоценности на някаква благотворителна вечеря за събиране на средства за болни от СПИН на Уолстрийт, в сградата на митницата на Манхатън.