Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

— Ние ще бъдем добре — успокои ме тя, — но ти внимавай.

— Бъди сигурна, че ако се озова близо до този тип, няма да му дам възможност да ме нарани.

— Внимавай и с шофирането — напомни ми Мери Катрин. — Много съм загрижена. Имаш вид на вампирясал.

— Е, благодаря ти за комплимента. Но ако това ще те утеши, ще ти призная, че се чувствам дори още по-зле.

И веднага го доказах, като в тъмното се блъснах във външната врата, защото забравих, че първо трябва да я отворя.

Но като слизах с асансьора, започнах да гледам на случилото се откъм добрата му страна. Поне този път убиецът бе проявил любезността да се развихри в Уест Сайд, така че не ми се налагаше да пътувам надалеч.

Техническият персонал още опъваше жълтата отцепваща лента, когато стигнах до местопрестъплението на Тридесет и осма улица.

— Добре се справяте, момчета — похвалих ги с горчива усмивка. — Май са ви дали нова ролка?

Обикновено криминалистите и полицаите очакваха малко черен хумор от пристигналия детектив от отдел „Убийства“, пък и в шантавото състояние, в което се намирах, нямах нищо против да го демонстрирам.

— Така е, като имаш връзки — изръмжа в отговор един широкоплещест мустакат мъж. — Оттук, детектив. — Повдигна лентата, опъната на височината на кръста ми, за да се пъхна по-лесно под нея.

— Така… — въздъхнах уморено. — Налице е местопрестъпление. Налице е мъртъв гражданин…

— Налице е и един умен детектив… — провикна се Кати Калвин зад полицейската барикада.

— И един репортер, готов да ти забие нож в гърба — продължих, без да погледна към нея.

Някакъв влак изсвири, докато преминаваше с грохот под моста, върху който стояхме. Внезапно ме обзе желание да скоча върху покрива на някой вагон. Винаги съм мечтал да пътувам така.

— Цялата обстановка ми напомня на тъжните черно-бели филми — кимнах към криминалистите. — Знаете ли колко пари би похарчило някое холивудско студио за такава автентична сцена? Вие, момчета, действително надминахте себе си. Честно казано, не бих могъл и да мечтая за нещо по-добро.

По пътя насам разбрах, че жертвата била важна фигура в модата. Започнах да се питам дали няма някаква прилика с убийството на Джани Версаче. Може пък Учителя да е побъркан нещастник, от онези, които само кръжат около богатите и известните, ранил да се сдобие със своите петнайсет минути слава по най-безмилостния начин.

Наведох се, за да огледам трупа. После отскочих рязко и се дръпнах назад. Вече бях абсолютно разсънен…

4U Mike, YFA! — беше написано с маркер върху челото на жертвата. А това означаваше: „За теб, Майк, право в целта!“.

Огледах сенчестата улица. Едва сега осъзнах, че ръцете ми треперят. Исках да измъкна глока си и да убия този кучи син. Стиснах юмруци, за да се успокоя. Погледът ми отново се насочи към младия мъж, проснат на тротоара. Изтръпнах при вида на окървавените му слабини.

Проклех се, че бях провокирал Учителя, но скоро след това престанах да се самообвинявам. Той така или иначе пак щеше да убие някого. Само дето по най-грозен начин прехвърляше вината върху мен.

Ще чакам, докато не се озовем един срещу друг. Тогава ще дам воля на гнева си.

Щом нахълтах във фоайето на жилищната ни сграда, дори портиерът Ралф се досети, че е по-добре да не ме закача. Явно изражението ми беше достатъчно красноречиво. Влязох у дома, но първата ми грижа, преди да се запътя към спалнята, бе да проверя дали съм заключил вратата.

Един дявол знае как щях да се събудя сутринта… Нямаше да си мия зъбите. Едва събрах сили да си сваля обувките. Желаех само да се строполя на леглото и да не мръдна оттам, докато някой не ме измъкне насила.

Тъкмо притиснах любимата си възглавница към гърдите, когато чух кискане. Идваше откъм другата страна на леглото.

Не — помолих се. — Моля те, Господи. Не!

Възглавницата бе изтръгната от ръцете ми. Напълно будна, Шона лежеше там, загледана в мен с лъчезарна усмивка.

— Скъпа, това не е твоето легло — тихо й се помолих. — Дори не е ваната. Не искаш ли да си имаш пони, Шона? Татко ще ти купи цяло стадо понита, ако го оставиш да поспи малко.

Тя поклати глава и незабавно, с въодушевление, се залови с новата игра. Идеше ми да ревна. Проблемът с по-малките деца в многочислените семейства е, че с времето осъзнаваш, че е по-лесно да нравиш нещо с тях, отколкото да чакаш те да го направят. А и те го знаеха инстинктивно. Усещаха празните заплахи така безпогрешно, както обучените кучета надушват експлозиви или наркотици. Всяка съпротива е безполезна. Ти си в ръцете им.