Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Поклатих изумено глава. Един мъж едновременно да се справи с двама тренирани и въоръжени полицаи, при това с два различни пистолета? Това се случваше само в блудкавите уестърни и в екшъните на Джон Ву. Изваждането, прицелването и стрелбата дори само с едно оръжие, докато си под обстрел, изисква невероятно умение и тренинг.

— Този тип или в миналото си е преминал през обучение в специалните части на военните, или е някакъв идиот с най-невероятния късмет в целия свят — отсякох аз. — Остава ни да се молим да е второто.

— О, да, но има и още нещо — добави Тери Лейвъри. — Точно преди да стреля по тях, той извикал, че харесва полицаите. Опитал се да ги предупреди, дори се извинил на Тоня Грифит.

Господи, на всичкото отгоре харесва полицаите?

— С такива приятели не са ти нужни врагове — промърморих. — Добре, прегледай видеозаписите, които могат да се вземат от видеокамерите по улицата. Аз ще отида на другото местопрестъпление.

Докато се приближавах към ъгъла, зад полицейската лента видях един стар продавач на хотдог, негър от Ямайка, да ми маха с ръка. Промених посоката си и се отправих към него, като си мислех, че може да има нещо да ми съобщи, но се оказа, че той само подарявал бутилки с вода и сода на всички от екипа на Спешна помощ.

— Дъщеря ми работи в Спешна помощ в Бронкс, човече — заговори ме той с подкупваща усмивка. — Поне с това мога да ви помогна, като ви е толкоз напечено.

Отказа да вземе пари от мен, но накрая прие картата на доброволен помощник на нюйоркската полиция, която му дадох. Може би тя щеше да му помогне, ако и на него му станеше напечено.

Докато си губех времето с познатия ритуал по издирването на колата си, ме порази откритието, че всеки път, когато се наканех да зарежа тази работа, се сблъсквах с причината, заради която продължавах да я върша.

Хотел „Платинена звезда“ се намираше само след пет преки на запад по Шесто авеню. Докато пътувах натам, успях да подредя първите си впечатления от огледа.

Най-недвусмислено натрапващият се извод бе, че след всяко нападение убиецът се скриваше някъде, преди отново да излезе на сцената — но с различно облекло, — за да извърши следващото престъпление. Би трябвало да разполага с някакво укритие някъде в съседство. Апартамент? Или хотелска стая?

Следваше загадката с това, което беше изрекъл, според свидетелите. Харесвал полицаите… Може би са били само празни приказки. Но тъй като този тип бе толкова хитър и организиран, имах чувството, че много добре е знаел какво говори. И е застрелял двамата колеги от транспортна полиция само защото е било наложително, за да избяга.

Това означаваше, че не убива случайно — явно подбираше мишените си. Освен това хотел „Платинена звезда“ беше третото изискано място от трите досегашни местопрестъпления.

Изглежда, предишните ми предположения се потвърждаваха. Той си имаше график, свързан по някакъв начин само с богатите.

Освен това, за разлика от типичните серийни убийци, този тип не действаше скрито. Убиваше посред бял ден и се оставяше да бъде видян. Дали не се опитваше да ни изпрати някакво послание?

Подобни престъпници обикновено искаха да докажат, че са много по-умни от полицията. Дразнеха ни, че могат безнаказано да избиват жертвите си и никога да не бъдат заловени. Но защо тогава още не се бе свързал с пресата?

Още бях погълнат от тези размишления, когато спрях колата пред фасадата на хотела. Стотина полицаи се бяха струпали в зоната, очертана от жълтата отцепваща лента, ограждаща цели две преки от двете страни на хотела. Имаше още служители от близките административни сгради, мълчаливо наблюдаващи какво става, все още шокирани, напрегнати в очакване на това, което ще последва. Лично аз предпочитах тълпата да е от любопитни вманиачени зяпачи, което е нещо обикновено при всяко местопрестъпление.

Хората определено изглеждаха изплашени. И защо да не бъдат? Дори по стандартите на Ню Йорк броят на труповете будеше тревога.

Намерих детектив Бет Питърс вътре, до рецепцията. И сега ми се стори привлекателна, но този път изглеждаше унила.

Поведе ме през облицованото с бял мрамор фоайе към асансьорите. Тялото беше покрито с чаршаф. Наведох се и го издърпах.

Лежащата на пода жена още беше красива, с пищна грива от руса коса, разпиляна около главата й. Само малките чернеещи се отвори от раните по лицето и гърдите, както и локвата лепкава кръв по пода около нея, показваха какво се е случило.