Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

За щастие аз не бях типичен полицай.

— Je suis vraiment désolé pour votre amie. Наистина много съжалявам за вашата приятелка — казах на девойките още с влизането си в стаята за разпити на горния етаж. — Je suis ici pour trouver le responsive, mats je vais avoir besoin de votre aide.

Това последното би трябвало да им подскаже, че се нуждая от помощта им, за да намерим убиеца. Или поне си мислех , че това означава казаното от мен. Преди години моят френски беше доста по-добър, но го бях занемарил. Може би думите по-скоро са прозвучали като „Да сте виждали онази работа на сестра ми?“.

Но каквото и да казах, тези великолепни млади жени скочиха възбудено и се притиснаха към мен. Никога не ми се бе случвало да се озова в прегръдка с четири руси французойки, приличащи на супермодели. Някак си успях да им устоя, може би защото си мислех само за нашия декан в колежа „Риджис“, който настояваше да уча испански, защото било по-практично.

Показах им снимката на стрелеца от охранителните камери. Една от стюардесите — Габриел Моншкур, се взря в нея, очите й се разшириха, след което започна да нарежда нещо в продължение на цяла минута без прекъсване. След като я помолих да го повтори по-бавно, успях да сглобя частите от това, което обясни.

Според нея тя вече бе виждала някъде този стрелец! Не беше стопроцентово сигурна, но може би се е случило на едно празненство, организирано преди година от „Бритиш Еъруейс“ в Амстердам — където се събрали много пилоти от дузина различни авиокомпании.

Още един голям пробив! Пилот! И още една връзка, за която се бях досетил от самото начало — всъщност никога не се бях съмнявал. Е, може би само за секунда. Какво ще кажете за това? Моята дипломация и несръчните ми опити да проговоря на френски се бяха отплатили щедро. Да живее „Риджис“!

Най-после разполагахме със солидна следа, за да започнем издирване.

Излязох с мобилния телефон в коридора и позвъних на шефа Макгинис, за да му докладвам за пробива.

— Добре свършена работа, Майк! — облекчено въздъхна той, с което съвсем ме шашна. А от това, което последва, направо зяпнах от изненада — предоставяше ми кабинет в Полицейската академия на Двадесета улица, заедно с десетима детективи, които да работят върху откритите от мен следи.

Докато пътувах към новите си покои, не преставах да се удивлявам мислено. Бях смаян от рязката промяна в отношението на шефа към мен.

Понесъл няколко пазарски кесии, Учителя бе принуден да затвори с крак зад себе си вратата на апартамента в Хелс Китчън. Остави покупките върху кухненския плот, захвърли пистолетите си върху хладилника и без никакво размотаване си пристегна кухненската престилка. Умираше от глад, точно както след вчерашната работа.

Както всеки следобед, и днес фермерите предлагаха доста оскъден избор от продукцията си на пазара в северния край на Юниън Скуеър Парк, но той успя да намери малко прясна белгийска цикория и манатарки. Искаше да добави гъбите като гарнитура към крехкото телешко бонфиле, което бе открил в магазина на Балдучи на Осмо авеню.

За чревоугодник като него пазаруването беше цял празник.

Ала след като начука стека, не устоя на изкушението набързо да погледне новините. Изми си ръцете, отиде във всекидневната и включи телевизора. Първо показаха кръжащия над сградите хеликоптер и милион ченгета долу по улиците. Около тях гърчаха репортери, които интервюираха подплашените тълпи насред улицата.

Учителя поклати глава и пое дълбоко дъх, докато си припомняше престрелката с полицаите. Дори и стрелец като него — с такъв тренинг и безпогрешни инстинкти — лесно би могъл да загине там, на място. Това беше поредният знак, че нещата, които върши, са правилни. Кръщението му с огън го бе направило още по-страстен, още по-отдаден на делото.

Върна се в кухнята, сложи чугунен тиган върху котлона и го включи на максимум. Когато тиганът започна леко да пуши, добави малко зехтин, преди внимателно да пусне напукания котлет, след което се разнесе силно прашене, точно както очакваше.

Уханието от дима му напомни за първата му среща с доведения му баща в ресторанта на Питър Лугер в Бруклин. Беше малко след като майка му и баща му се разделиха. Тогава беше десетгодишен. Той отиде да живее с майка си, а сега тя искаше да го запознае с новия си приятел.

Красивата му майка беше секретарка в инвестиционната банка „Голдман Сакс“, а нейният приятел се оказа прекият й шеф Роналд Майър, невероятно богат и невероятно стар. Голям специалист по отпускане на заеми за изкупуване на компании. Нисък дъртак с жабешка физиономия, който упорито се стараеше да се сприятели с него. Учителя си спомни как седеше там, загледан в изкуфелия финансист, заради когото се разпадна семейството му. Удивляваше се на непреодолимо надигащото се у него желание да забучи ножа си за разрязване на пържолата в косматата дясна ноздра на противния старец.