Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

За пръв път научи колко е важно да може да си представя нещата още като питчър в бейзболния отбор на Принстън. Не можеше да се каже, че притежаваше специална дарба — само имаше силен удар с дясната ръка и още в началото на деветдесетте се утвърди като способен питчър. Но неговият треньор му помогна да усвои умението да преодолява редиците на противниковия отбор, като си представя мислено всеки пробив с подробности.

Този треньор го научи и на няколко техники за поваляне на играчите срещу него. Едната хватка се състоеше в плавното подаване, което му помагаше да изглежда по-бърз. Другата се свеждаше до устремното връхлитане напред, което му спечели заслужената репутация на водач на нападението.

Но тъкмо това допринесе да го изритат от отбора още в първата учебна година. Толкова устремно налетя на един рус женчо от Дартмут, че счупи каската му и му причини мозъчно сътресение. Отборът на Дартмут го обвини, че е действал съзнателно, защото онзи задник беше навлязъл много навътре в отбраната на противника. Публиката се разкрещя и започна да напуска стадиона.

Бяха прави за това, че Учителя нарочно събори онзи мексикански мангал, но грешаха за причината. Това, което го вбеси, беше готиното гадже на мексиканеца, което седеше на предния ред, подскачаше и шумно го поздравяваше при всеки сполучлив удар. Задник като оня не заслужаваше такова сладко парче. Затова Учителя реши да й покаже на какво е способен истинският мъж.

Усмихна се при този спомен. Това беше последният му мач, но най-добрият в живота му. Счупи носа на треньора на Дартмут, застанал до трета база, и едва не откъсна ухото на техния кетчър. Ако си решил да наказваш, така трябва да правиш. Лошото бе, че никога повече не видя онова момиче. Но то сигурно ще го помни до края на живота си.

Учителя с усилие се съвзе от унеса и прибра смартфона на сигурно място в джоба на шортите си. Изправи се, протегна се лениво, после се наведе и зае стартова стойка на спринтьор, със заровени в чакъла пръсти.

Сега започваше своята игра. Време беше да се заеме за работа.

В главата му отекна изстрел на въображаем стартов пистолет.

Когато се впусна в спринт, чакълът се разхвърча изпод силните му нозе.

Стъпка номер едно от Плана беше да създаде димна завеса. Учителя тичаше по паважа между Четиридесет и първа и Четиридесета улица, когато съзря великолепна възможност — бизнесмен на средна възраст, пресичащ неправилно Шесто авеню.

Нападай мълниеносно, като кобра , напомни си той и тутакси промени посоката на бягане.

Връхлетя върху костюмирания непознат като защитник, решил да блокира пътя на противниковия нападател. Преметна ръка през врата му и го повлече към завоя.

— Хей! Какво, по дяволите, правите… — ахна мъжът и опита да се освободи от хватката му.

— Ще пресичаш на зелено, а не преди това — изтананика му Учителя и го тръшна на паважа. Дръж се като човек, а не като жалко животно.

Втурна се нататък и след секунди отново бягаше с максимална скорост, напрегнал мускулите на ръцете си, нащрек за следващата си мишена. Забеляза доставчика на някакъв азиатски ресторант, забързан в южна посока по отсрещния тротоар, разблъскващ другите пешеходци, докато се клатушкаше сред тълпата.

Учителя веднага се извърна, втурна се пред прииждащите коли, за да прекоси улицата, сподирян от симфония от ехтящи клаксони, скърцане на спирачки и обилни крясъци.

Торбите с храните от доставката се разлетяха като ято подплашени гълъби, когато той се нахвърли върху доставчика и го стисна за гърлото.

Къде си се разбързал толкова? — изкрещя му в лицето Учителя. — Това тук е тротоар, а не писта за бягане. Покажи малко от шибаната си любезност. Ще го направиш ли за мен?

Отново се завтече напред, като ходилата му едва докосваха уличната настилка. Беше невероятен, непобедим. Можеше да изтича до фасадите на каньона от остъклени офис кули и да ги срути. Можеше да тича вечно .

— Ще ви раздрусаме! — изкрещя той в смаяните физиономии на минувачите припева от песента We will, we will rock you! на „Куин“. Винаги я бе ненавиждал, но точно сега му беше времето да я подпява.

Хората се спираха и го зяпаха изумено. Постоянно присъстващите по улиците умници — като продавачите на хотдог, очакващите повикване от диспечерите си таксиджии и куриерите на велосипеди — благоразумно му правеха път.

Трудно бе да привлече вниманието на хората по претъпканите улици на Манхатън, но той се справяше блестящо.