Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

— Добро утро, Майк — обади се зад мен Мери Катрин. — Какво си мислиш , че правиш с тази лъжица?

Опитах се да я даря с най-топлата си усмивка, докато се мъчех да измисля някакъв отговор.

— Хм, чаена лъжичка си е чаена лъжичка, нали? — започнах аз.

— Но не е за лекарства. — Мери Катрин остави пазарската чанта на плота и измъкна нова кутия с детски сироп за кашлица. — Това използва цивилизованото човечество — поясни, като извади мерителната чашка и ми я подаде.

— Тате? — отново се обади Шона.

— Какво искаш да кажеш? — запитах я за хиляден път тази сутрин.

— Много си задръстен! — И се втурна по коридора, кискайки се.

Задръстен или не, но никога досега в живота си не съм се радвал толкова много да видя някого, както Мери Катрин в момента.

— Ти се заеми с лекарствата — казах й, докато вземах кофата, пълна с повръщано. — Аз ще продължа с почистването на мръсотията.

— Добре — кимна ми тя и внимателно наля от сиропа за кашлица в чашката. После ми я подаде с дяволита усмивка. — Не искаш ли и ти една доза, за да се ободриш?

— Щом казваш. Но ще е по-добре да я прокарам с една бира.

— Още е рано за бира, но ще ти направя кафе.

— Ти си истинско съкровище, Мери — въздъхнах аз.

Докато се провирах покрай нея в стесненото пространство на кухнята, внезапно ме озари откритието, че тя е едно топло и прекрасно чудо. Може би беше прочела мислите ми, защото ми се стори, че видях как се изчерви, преди да се извърне припряно.

Беше донесла и цяла камара продукти, включително пакет хирургически маски. Въоръжихме се с тях и останалия един час посветихме на лечението на болните. Всъщност, като казвам ние , имам предвид нея. Докато се придържах към ролята си на обикновен помощник, изпразвайки кофата и подменяйки чаршафите, тя се погрижи за раздаването на лекарствата и за приготвянето на оцелелите за училище.

Само след двайсетина минути стенанията на умиращите секнаха, а здравите бяха строени в предната стая, подравнени, измити, сресани и дори с правилно подбрани чорапи. Моята лична Флорънс Найтингейл бе направила невъзможното. Лудницата почти изцяло беше под контрол.

Почти. По пътя към вратата Брайън, най-големият ми син, внезапно се преви одве и се хвана за корема.

— Ох, никога не съм се чувствал толкова сгорещен — простена той.

Мери Катрин не се поколеба нито за миг. Притисна опакото на дланта си към челото му, за да провери температурата му, след което леко плъзна пръсти отстрани по ухото му.

— Болен си, ама от грипа „не ми се ходи на училище“. Мислиш ли, че не знам за днешното ти контролно по математика? Размърдай се, симулант такъв! В тази къща си имам достатъчно грижи, за да се занимавам с твоите номера.

Като излязоха, направих нещо, което бях отписал от графика си за тази сутрин. Усмихнах се с наистина добро настроение.

Националната гвардия може най-спокойно да се разпусне, казах си. В безнадеждни ситуации човек се нуждае само от една млада и симпатична ирландка.

В единадесет предобед Учителя влезе в Брайънт Парк зад Нюйоркската библиотека. Все още изпреварваше графика си за днес. Спря се пред главната си квартира — апартамент под наем в квартала от Манхатън, известен с впечатляващото име Хелс Китчън (Кухнята на ада). Щом се прибра, първата му грижа бе да промени външността си от главата до петите. Вместо ролекса, взе спортния часовник „Касио“. Смени и костюма „Живанши“. Сега носеше слънчеви очила, шапка с емблемата на „Джетс“, тренировъчна оранжева фланелка с надписа на „Мете“ и широки жълти шорти за баскетбол.

Никой не би могъл да разпознае в него елегантния бизнесмен, който тази сутрин бе тласнал онази безполезна кучка върху релсите в метрото. За успеха на мисията му най-важни бяха скоростта и изненадата. Трябваше да напада мълниеносно — като кобра, да се промъква и измъква, преди някой дори да е разбрал, че е бил там. Сливай се с тълпите, използвай ги като жив щит. Да се възползва от многото нива на приличащата на лабиринт плетеница от улици в Манхатън. Пълна промяна на външността, след което — нов удар.

Намери в парка свободен сгъваем стол, извади от джоба смартфона си „Палм Трео“ и извика на екранчето друг жизненоважен документ, съхранен в паметта му. Манифестът за мисията му се придружаваше от Плана, съдържащ четиринадесет страници с всички задачи, които трябваше да изпълни. Прегледа го до последната, най-важната страница — дълъг списък с много точки и подточки. Почти изпаднал в транс, той го изчете бавно, като мислено проверяваше всяка възможност и си представяше нагледно как ще извърши всичко, спокоен, съсредоточен, безупречен.