Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Поклатих глава. Представа нямах.

— Защото осъзнах каква обида щеше да е за Айлийн. Не на нейната памет, а на самата Айлийн. И тогава проумях, че тя всъщност не ме бе изоставила завинаги. Просто си бе тръгнала първа. Едно от нещата, на които ме научи Айлийн с личния си пример, е, че трябва всеки ден да ставаш, да се обличаш и да вършиш това, което трябва, до деня, когато повече няма да можеш. Предполагам, че туй, което сега се опитвам да ти кажа, е, че Мейв всъщност не си е отишла. Само те е изпреварила и ще те чака, Майк. Ето защо не бива да се предаваш. Ние, ирландците, невинаги успяваме в начинанията си, но не се отказваме лесно и продължаваме да упорстваме.

— Да упорстваш, докато не умреш — равнодушно повторих аз. — Мили, вдъхновяващи слова от Шеймъс Бенет. Ти си новият Дийпак Чопра 46 46 Нашумял индийски лечител и психолог, живеещ в Калифорния, автор на книги за изкуството да се живее в хармония със света. — Б.пр. .

— А, добрият стар сарказъм, мил и неподправен — рече Шеймъс на ставане, като леко ме тупна по коляното. — Ето това е моето момче. Мейв имаше защо да се гордее с теб. Това би прозвучало като музика за нейната ирландска душа.

Така че се пъхнах под душа, после се облякох и се заехме с приготовленията. Или по-точно Шеймъс и Мери Катрин се заеха. Те се обадиха в църквата и в погребалната агенция, а аз само кимах или поклащах оклюмалата си глава. Упорствай, докато не умреш.

Църквата „В името божие“ бе запълнена до краен предел с приятели и роднини, събрали се тук два дни по-късно за погребението на Мейв. Както при бдението снощи, така и сега моята жена успя да привлече толкова много хора, че си съперничеше дори с церемонията в катедралата „Сейнт Патрик“ за изпращането на Първата дама, въпреки че тук нямаше нито микробуси от новинарските агенции, нито знаменитости сред опечалените.

Сред морето от натъжени лица разпознах някогашните й колежки, неколцина от последните й пациенти, дори и двама-трима от нашите високомерни съседи. Не само че присъстваха повечето ми колеги от отдел „Убийства“, но имаше още много полицаи от управлението на нюйоркската полиция, дошли да подкрепят своя колега в труден час.

Мнозина разказаха затрогващи истории за Мейв, които дори аз не бях чувал. Редуваха се спомен след спомен за това как тя успяла да успокои някое хлапе или жена, или родител, докато ги пренасяла с количката към хирургичния сектор или им помагала да се родят. Или да умрат. Разказваха за неизчерпаемото й състрадание в най-трудните моменти. За силата, която вдъхвала на хората тъкмо когато били най-самотни.

Имаше моменти, когато Ню Йорк можеше да се окаже най-самотното място на земята, но като видях Шеймъс в расо да се насочва към олтара, за да обиколи ковчега на Мейв с кадилницата с димящ тамян, и чух плача на хората зад мен, имах чувството, че се намирам в малко селце, където всички хора се познаваха или бяха роднини. След прочитането на подбрани откъси от евангелията Шеймъс започна заупокойното си слово:

— Един от любимите ми спомени с Мейв от всичките места, където съм бил с нея, е останал в паметта ми от „Кота Нула“ — заговори той от амвона. — И двамата се бяхме записали като доброволци към инициативата „Да възкресим духа на Ню Йорк“. Отидохме на моравата в Батъри Парк, за да помагаме при раздаването на топла храна на спасените. Беше тъкмо по времето на четвъртия мач от сериите през 2001 година за Световната купа. Аз бях на горната палуба и с радост гледах как противникът изгуби един от своите най-добри шансове, когато откъм долната палуба се чу сърцераздирателен рев. Помислихме, че някой там долу току-що е бил застрелян или поне е паднал зад борда, но когато се свлякохме долу, в трапезарията, заварихме само Мейв, със слушалки, да подскача от радост толкова силно, че за малко да прекатури корабчето.

— Успя да спре Тино Мартинес! — викаше тя. — Той го спря!

Някой донесе телевизор и го постави върху масата до бюфета. Слушах как хората около мен в един глас повтаряха, че никога досега стадионът на „Янките“ не е бил по-шумен, с толкова буйни викове, откакто Дерек Джетър постигна онзи незабравим хоумрън в десетия ининг и с това спечели мача. Но дори и онези там, на стадиона, не бяха по-шумни от нас, струпаните пред телевизора. Когато си мисля за Мейв, винаги я виждам сред онези уморени мъже, размахваща юмрука си във въздуха. Нейната енергия, надежда и жизненост успяха да преобразят онова мрачно място в нещо уникално, нещо, което ми се струваше като връх на светостта.