Джеймс Паттерсон - Лош късмет

На другия ден отново ни се стъжни. Полицейският комисар бе узнал за твърде оскъдните резултати от огледа ни в катедралата „Сейнт Патрик“ и незабавно реагира със съвсем проста заповед: „Повторете огледа. Но този път с повече старание“.

Първо момчетата от Отряда за бързо реагиране се върнаха в катедралата и повториха точно това, което бяха извършили при първия оглед на местопрестъплението. Провериха всяко ъгълче за взривоопасни и отровни материали.

Детективите от нюйоркската полиция, заедно с Екипа за оглед на местопрестъплението — CSU , или Crime Scene Unit (не трябва да се смесва с телевизионното шоу CSI . или Crime Scene Investigation , или „От сцената на местопрестъплението“), — претърсиха грижливо за улики като трудно забележими отпечатъци от пръсти и влакна от косми, човешка кожа и тъкани от дрехи, ръкавици, обувки, маски. Всичко подлежеше на повторен оглед за евентуално наличие на материал, годен за ДНК изследвания. Прегледаха всички религиозни реликви, всички вещи, които биха могли да ни предоставят улики с ключово значение за последващи психологически и поведенчески анализи.

Всичко , което може да бъде проверено и изследвано, беше наново проверено и изследвано.

Петна от кръв. Заради кръвните проби.

Косми. Заради ДНК тестовете.

Влакна и конци от тъканите на облеклата им. За евентуален анализ на източниците за доставка на дрехите им.

Отломъци от изпочупени стъкла — от прозорци, бутилки, очила.

Огнестрелни оръжия.

Инструменти, следи от леснозапалими течности.

Бяха проверени веществените следи в цялата катедрала, но особено внимателно бе огледана криптата на архиепископите, където похитителите са се укривали преди началото на атаката си.

Двама полицаи останаха в катедралата „Сейнт Патрик“ само като куриери, в случай че се открият някакви улики, които трябваше да се доставят, колкото може по-скоро в полицейските лаборатории.

Ала след още три изнурителни дни крайният резултат отново се оказа разочароващ — никакви следи не бяха открити от Джак и бандата му.

В служебната стая се чувствах като в клетка, затова една сутрин реших да поизляза, просто така, за контролен външен оглед. Стигнах до Пето авеню. Бях излязъл точно срещу катедралата „Сейнт Патрик“. Усмихнах се, като видях хаотичното движение на шумни автомобили, автобуси и камиони и още по-забързаното суетене на пешеходците около мястото, където доскоро се разиграваше драматичната обсада. Нашият град бе преживял много и въпреки това винаги бе оцелявал: и бунтовете на малцинствата, и цялостното, при това нееднократно спиране на електрозахранването, и атентатите от 11 септември 2001 г., и кмета Динкинс 47 47 Дейвид Динкинс, р. 1927 г. Първият чернокож кмет на Ню Йорк Сити (1990–1993 г.). Активист на демократите от Харлем. Побеждава, но трудно, републиканеца Руди Джулиани през 1989 г., от когото губи на следващите избори през 1993 г. Започва мандата си при 1,8 милиарда долара дефицит в бюджета на нюйоркската община, но се справя съвсем задоволително. Виден привърженик на Хилъри Клинтън. — Б.пр. , а сега и това… Мислено изброявах тия неща, докато се насочвах към стъпалата пред катедралата.

Църквата беше затворена за посещения на гражданите под претекст, че вътре са започнали възстановителната дейност. До вратите пазеха униформени полицаи от управлението Централен Манхатън — север, но се отдръпнаха, за да ми сторят път на влизане.

Стигнах до централната пътека и се поклоних към олтара, преди да се настаня на предната скамейка.

Поседях там, загледан в опразнения храм, който внушаваше почит, макар и да имаше твърде строг вид. Всеки би си помислил, че след това, което преживях, повече няма да стъпя в църква, ала кой знае защо в този миг се почувствах странно спокоен. Седях стаен сред мрака, нарушаван само от оскъдната светлина на горящите свещи. Струваше ми се, че най-после бях намерил някаква утеха.

Спомних си, че именно в тази катедралата ни раздадоха дипломите от „Реджис“ 48 48 Католическо подготвително училище в Горен Ийст Сайд в Манхатън, основано от йезуитите през 1914 г. — Б.пр. . Усмихнах се, като се досетих колко се измъчвах тогава с гръцкия и латинския. Обаче едно нещо научих за цял живот от йезуитските свещеници, които ни обучаваха — значимостта на логическите разсъждения. Те неуморно ни проповядваха колко е необходимо да използваме дарената от бог способност да разсъждаваме логично, рационално, за да се доберем до същността на всички явления и събития.