Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Мисля, че тъкмо това бе причината да избера философията като основна дисциплина, когато постъпих в Манхатънския колеж — малко, но изискано учебно заведение в Бронкс. Необходимостта да се добера до истината се оказа решаваща причина да стана детектив.

Загледах се в унес към главния олтар, размишлявайки за престъпниците, на които изгубихме следите.

Ние знаехме кога, къде, какво, защо и как бе извършено. Единственото, което ни се губеше, бе отговорът на въпроса кой .

И така: кой бе направил това? Кой е този, който е бил способен на толкова брилянтно изпълнение? И същевременно толкова брутално? От една страна, реших аз, това са били мъже с желязна воля. От друга, те явно не са се страхували да прибягват до крайна жестокост, за да постигнат целта си.

По време на обсадата убиха петима. Един полицай от Отряда за бързо реагиране и един федерален агент бяха улучени при престрелката в тунела под криптата. Един свещеник получи куршум в главата — поради нещастно недоразумение, ако може да се вярва на казаното от Джак. Джон Руни бе екзекутиран чрез изстрел от упор. Това се потвърди при разпитите на заложниците, които са били свидетели на смъртта му.

Накрая се замислих и за кмета. Защо бяха намушкали с нож Андрю Търман? Изгарянията от цигари, открити по ръцете му, недвусмислено свидетелстваха, че е бил жестоко измъчван. Тези гангстери вършеха всичко с ужасяващ непукизъм. Защо при ликвидирането на кмета са предпочели да изневерят на стандартния си метод за избиване на жертвите си? Но нима беше по-добре да застреляш един човек, вместо да го пронижеш с нож? И защо точно за кмета бяха избрали тази жестока смърт?

Отпуснах лакти върху полираното дърво на парапета пред мен и отново се замислих.

Трябваше да има някаква причина. Само че не знаех каква бе тя.

Засега.

Преди да изляза от катедралата, се спрях пред редицата от обредни свещи, горящи пред параклиса на Светата Дева. Запалих по една свещ за всяка от душите на хората, загинали тук, както и още една за жена си. Банкнотите прошумоляха в тишината, докато падаха в кутията за даренията. „Като ангелски криле“ — помислих си, опитвайки се да възпра напиращите в очите ми сълзи. Отпуснах се върху покритата с кадифе подложка за коленичене, стиснал очи с ръце, свити в юмруци.

„Скъпа Мейв — помолих се аз — обичам те. Толкова много ми липсваш“. Продължавах да чакам обаждането на Лони за пръстовите отпечатъци, но като се върнах в стаята си и седнах до бюрото си, още нямаше съобщение от него. Налях си кафе и докато продължавах да чакам, се загледах безмълвно в прозореца към Източен Харлем.

В празното място точно срещу нашия участък група деца довлякоха няколко изхвърлени до кофите за смет коледни елхи. После запалиха огън и овъглените стволове на елхите почерняха като купчина черни кости.

Оставаше още много за разследване. Вече знаехме къде са били произведени пистолетите на похитителите, понеже събрахме гилзите и празните пълнители. А това евентуално можеше да ни насочи към някакви следи. Намерихме и половин дузина пистолети за гумени куршуми. Това за мен бе уникално. Защо бяха избрали оръжия за контролиране на тълпата? Но още не можехме да си обясним как точно бяха укрили в реката бутилките с въздух за дишане под вода. Макар че това надали би имало голямо значение за напредъка на разследването.

След два часа все още продължавах унило да се ровя из рапортите за разпитите на заложниците, когато телефонът на бюрото най-после иззвъня.

— Съжалявам, Майк — съобщи ми Лони с неприкрито разочарование в гласа. — Нищо не постигнахме. Не открихме съвпадение с отпечатъците. Загиналият похитител не е имал криминално досие.

Докато поставях слушалката върху вилката, ми се стори, че отново долавям дръзкия смях на Джак.

Когато на следващата сутрин влязох в офиса, телефонът на бюрото звънеше.

Вдигнах слушалката и чух познат глас, който определено не очаквах.

— Обажда се Кати Калвин, репортер от „Ню Йорк Таймс“. Мога ли да говоря с детектив Бенет?

Поколебах се дали да не отвърна на безскрупулната и язвителна драскачка No hable inglés 49 49 Не говоря английски (исп.). — Б.пр. , или просто да затръшна слушалката.

— Отнася се за похищението на заложниците — побърза да уточни тя.

— На телефона е Бенет. Наистина се уморих от тези игри, Калвин — отвърнах й с доста груб тон. — Особено с теб.

— Майк — жизнерадостно зачурулика репортерката, — моля те да ме извиниш за онази статия. Сам знаеш каква каша беше. Пък и главният ми редактор ми дишаше във врата и въобще… Господи, какви ги говоря? Без извинения. Издъних се и много съжалявам, дължа ти услуга. Наистина. Чух за жена ти. Моите най-искрени съболезнования на теб и на децата ти.