Джеймс Паттерсон - Лош късмет

С вой на двигателите и свистене на гумите петте автомобила внезапно се откъснаха напред.

Полицаите, блокирали кръстовището с „Бродуей“, само зяпнаха, онемели от гледката — също като зрителите на състезанията НАСКАР, докато автомобилите профучават край тях по пистата.

Седаните сякаш участваха в яростна надпревара за скъпоценна награда, като на един дъх оставиха зад себе си Осмо авеню. А щом се добраха до Девето авеню, вече приличаха на претенденти за счупване на рекорд за скорост по писта. На няколко пъти турбината на нашия хеликоптер едва не се задави от прекомерното ускорение, докато пилотът полагаше всички усилия да не изостанем от тях.

Помислих, че тази внезапна шеметна скорост е доста необяснима, тъй като те явно летяха право към смъртта. Може би оставаха само две пресечки до края на Манхатън.

После какво?

Леко пребледнях, докато следях със затаен дъх как седаните се понесоха по последния наклон на улицата, водеща направо към реката Хъдсън.

Дали няма да се опитат да пробият някоя от барикадите там? Разбира се, не знаех, ала в едно поне бях сигурен: само след секунди щеше да се стигне до смъртоносен удар. А аз нищо не можех да направя, освен нямо да наблюдавам от мястото си на първия ред на балкона.

С вързани ръце и крака на предната дясна седалка на водещия седан от насочилата се на запад колона рокерът Чарли Конлан усети раната на челюстта си, щом автомобилът рязко ускори ход.

Конлан знаеше, че автомобилът се движи прекалено бързо. „Дотук бях — каза си той. — Ето как ще се случи. Краят на една рок легенда“.

Когато двигателят на седана изрева, Конлан бе обзет от гняв към животното, което седеше до него. После и към самия себе си. Още дишаше, което означаваше, че бе способен да се съпротивлява, да се бори. Но ръцете и краката му бяха здраво овързани. Така че какво можеше да направи?

Изгледа крадешком похитителя зад волана, на лявата седалка. Скиорската маска прикриваше лицето му, ала качулката му се бе смъкнала.

Конлан мислено се окуражи, докато обмисляше какво да предприеме: „Може да умра, но няма да падна на колене пред тези копелета“.

Автомобилът тъкмо се откъсна напред от кръстовището с Десето авеню, когато рок звездата се наведе към шофьора и го захапа за ухото. Викът на ужас, изтръгнал се от гърлото на похитителя, се удави в рева на двигателя.

„Какви мъки ни причини тоя безполезен помияр“ — помисли си Конлан, като вкуси кръвта му. Той уби приятеля му Руни, а после изхвърли трупа му навън като торба със смет на бунището. На Конлан му се искаше този негодник да умре в най-ужасните мъки на света. В този миг предните гуми се разкъсаха, когато колата рязко се кил на, преобърна се настрани и полетя.

След броени секунди огромният прозорец на шоурума на магазина на Би Ем Ви на североизточния ъгъл на Единадесето авеню сякаш се изпари, щом седанът — цял тон устремено въртяща се стоманена маса, — се стовари върху него.

Ужасяващ трясък отекна в тъпанчетата на Конлан и целият свят почерня.

После посивя.

А сетне стана флуоресцентно бял.

Конлан изплува бавно от мъглата на шока и запримигва срещу някаква ярка лампа, приличаща на гигантско кубче лед. Дали вече не се намираше в операционната зала? Или бе сполетян от видения за миналото? Извърна се, за да се огледа, когато купчината натрошени стъкла нараниха скута му.

По дяволите, беше попаднал в някакъв шоурум за автомобили. Кой знае защо всички изложени коли бяха обърнати с дясната страна нагоре. Ахна, когато видя усукани късове метал на сантиметри от гърлото си. Седанът се бе превърнал в спортен автомобил, понеже целият му покрив бе откъртен.

Щом се взря в отвора, който сега заместваше изпочупеното предно стъкло, първата му мисъл бе, че похитителят, който шофираше и който се виждаше наведен над един от мотоциклетите, изложени в шоурума, се опитва да избяга.

Но после забеляза, че една от дръжките към кормилото на мотоциклета се е забила в гърба на похитителя.

— Един по-малко — каза си Конлан. — Това заслужаваш заради Джон Руни.

Извърна се към задната седалка. Останалите пътници изглеждаха невредими. Тод Сноу откопча колана от кръста си, пропълзя навън сред счупените стъкла и разкъса лепенките от китките на Конлан. После се втренчиха в третия пътник на задната седалка, който тъкмо сваляше скиорската си маска.

— Голяма работа свършихте — похвали ги Мерседес Фриър и ги дари с широката си ослепителна усмивка. — Ти ни спаси! — отново се ухили, миг преди Тод Сноу да замахне силно и да избие два от предните зъби на поп дивата.