Джеймс Паттерсон - Лош късмет

„Последният детайл от мозайката“, усмихна се мислено той.

След като се прибрахме у дома, хлапетата през цялата вечер не мирясаха. От всички стаи в апартамента, а не само от стаята за телевизора и за електронните игри със стрелби, долитаха успокояващите звуци от оживеното ежедневие на фамилията Бенет.

Откъм банята се чу плискане на вода, докато Джулия приготвяше нещата за Шона и Криси. Брайън се бе настанил край масата в трапезарията с тесте карти в ръка и търпеливо обучаваше Трент и Еди как се играе на двадесет и едно.

— Бам! — чух гласа на Рики от кухнята, докато мажеше конфитюра върху филиите с хляб. Явно подражаваше на дребосъка Мини Ми от телевизионния сериал, който пък имитираше прочутия готвач Емерил. — Бам! Бам!

Джейн бе разстлала флашкартите си по пода на стаята и помагаше на Фиона и Бриджет за уроците им, макар че те двете щяха да държат изпита CAT чак през 2014 година.

Отникъде не чух оплакване, нито хленчене, нито някое от децата да задава глупави въпроси.

Явно трябваше да добавя и определението брилянтен стратег към качествата на жена ми. Тя знаеше колко много страдат хлапетата, колко объркани и ненужни се чувстват, затова им бе възложила да се занимават с нещо, да запълнят тази празнота, да се усетят полезни.

Искаше ми се и за себе си да измисля някакво занимание, за да заглуша поне отчасти мъката си.

Повечето родители ще потвърдят, че най-тежкото от денонощието е часът за лягане. Всички, без да изключваме и самите родители, са уморени от изтеклия ден, затова нервното напрежение много лесно прераства в раздразнение, крясъци, заплахи и наказания. Нямах представа как се бе справяла Мейв всяка вечер — може би благодарение на някой магически, вроден усет за мярка и умение да успокоява. Това бяха нещата, за които най-много се притеснявах дали ще съумея да се справя.

Но тази вечер, към осем часа, съдейки по тишината в апартамента, човек би си помислил, че сме заминали за коледната ваканция.

Като влязох в стаята на малките момичета, дори очаквах да заваря прозореца широко разтворен, с провесени от него навързани чаршафи във форма на въже. Но видях само, че Криси, Шона, Фиона и Бриджет бяха завити с одеялата до брадичките си, а Джулия тъкмо затваряше поредната книга от популярната поредица с главна героиня Оливия.

— Лека нощ, Криси — прошепнах й и я целунах по челото. — Татко много те обича.

Докато довършвах бащинската обиколка, настроението ми неусетно се подобри.

Момчетата също си бяха в леглата.

— Лека нощ, Трент — прошепнах му и притиснах устни към веждата му. — Днес свърши много работа. Какво ще кажеш утре да дойдеш с мен в службата?

Челцето на Трент се сбърчи, докато обмисляше отговора си.

— Да не би някой утре да има рожден ден? — запита той след малко. — Някой от твоите детективи?

— Не — поклатих глава.

— Тогава предпочитам да отида на училище — заяви Трент и затвори очи. — Утре е рожденият ден на Люси Шапиро, а щом има рожден ден, ще има и шоколадов кейк.

— Лека нощ, момчета — пожелах им на излизане от стаята. — Не бих могъл да се справя без вас.

— Знаем, тате — провикна се Брайън от горното легло. — Не му бери грижа. Винаги ще те подкрепяме.

Най-после затворих след себе си вратата на последната стая и останах за малко в коридора пред спалнята на момчетата. Ако беше нормална нощ, след около половин час тях да се прибера от полицейския участък, а в дневната щеше да проблясва синевата от телевизионния екран, защото Мейв обикновено само по това време можеше да се отпусне на дивана и да погледа някое предаване. Или щеше да ме посреща стоплящата жълтеникаво светеща лампа на нощното шкафче, докато тя четеше книга в очакване да се прибера от работа.

Докато се взирах от коридора в тъмната всекидневна, за пръв път осъзнах какво означава истинският мрак.

Влязох във всекидневната и запалих лампата зад дивана. После седнах там, смълчан, докато спомените се заредиха пред очите ми като на филмова лента.

Тапетите, които налепихме с толкова старание. Семейните снимки, които Мейв бе заснела и подредила в рамки. Коледните ни пътувания до ботаническата градина в Бронкс. Излетите на север от града.

Тя имаше навика да подрежда сувенирите от всичките ни ваканции в картонени кутии — в тях имаше миди и раковини, та дори и малко пясък от пътуването ни преди две години до Миртъл Бийч. Там бяха и боровите шишарки и изпопадалите листа, дето прибрахме през седмицата, която преди това прекарахме в Поконос 6 6 Планина в щата Пенсилвания, южно от Ню Джърси, на около 2 часа път с кола от Ню Йорк. — Б.пр. . Това беше нашата ваканция през онзи август.