Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Говори Уил Матюс, директорът на нюйоркската полиция. Дяволски ми е неприятно да ви го кажа. Изпратете парите.

Последвах шефа си обратно в заседателната зала и останах до него, докато той мълчаливо съзерцаваше катедралата.

Най-после се обърна към мен.

— Обади се по телефона още веднъж на онези копелета, Майк. Кажи им, че ще получат проклетите си пари. Да пуснат онези нещастници да си вървят по домовете.

— Как, според теб, ще се опитат да се измъкнат? — попитах го накрая аз.

— Предстои ни да видим, Бенет — отвърна Уил Матюс, вперил злобен поглед през Петото авеню. — Напрежението ме съсипва.

Върнах се отново при бюрото на сержанта по комуникациите във външния офис. Той беше нашият водещ технически специалист още от началото на обсадата. Погледна ме въпросително.

— Какво става, Майк? Какво искаш сега?

— Можеш ли да ме свържеш с онези в катедралата? — попитах го.

Сержантът примигна няколко пъти, сетне кимна. Веднага се изправи, отмести книжата от бюрото си и вдигна капака на лаптопа.

— Изчакай само минута — рече ми той.

— Здрасти — обади се Джак почти веднага, след като сержантът ми подаде телефона.

— Парите са изпратени.

— Всички ли? — усъмни се Джак.

— Всички. Получи това, което искаше.

— Нека първо да проверя — скептично отбеляза той.

Чух как близо до него някой почука по клавишите. Проверяваха банковата си сметка отвътре, от катедралата. Не беше ли Интернет най-великото изобретение на този свят?

— Майки, момчето ми! Какъв прекрасен подарък! — провикна се Джак, но чак след като изтече около минута. — Направо ще се пръсна от коледна радост!

— Ние изпълнихме нашата част от сделката — отвърнах, подминавайки поредния му изблик на плоско остроумие. — Направихме точно това, което искаше. Сега е твой ред да изпълниш своята част. Време е да пуснеш заложниците.

— Всяко нещо с времето си, Майк — спокойно ми обясни Джак. — Заложниците ще бъдат освободени и всичко с тях ще бъде наред, само че това ще стане според нашето разписание. Какъв ще е смисълът да бъдат застреляни като кучета след толкова добре свършената работа? Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Ето какво ще ни е необходимо. Имаш ли писалка?

— Кажи ми — рекох аз.

— Добре. Ето как ще стане. Искам след двадесет минути пред входа на катедралата откъм Пето авеню да бъдат паркирани единадесет седана, напълно еднакви, с черни стъкла, заредени с гориво и готови за шофиране. Вратите им да бъдат оставени отворени, а двигателите — включени. Да бъде очистено цялото Пето авеню до Сто тридесет и осма улица, а пък Петдесет и седма улица да бъде очистена от едната до другата река 41 41 Имат се предвид реките Ийст Ривър и Хъдсън Ривър. — Б.пр. . Излишно е да споменавам, че всяко усилие да ни спрете и да ни арестувате ще доведе само до масови убийства. Но ако всичките ни искания бъдат удовлетворени, останалите заложници ще бъдат освободени невредими.

— Нещо друго? — попитах.

— Не, това е всичко — потвърди Джак. — Ариведерчи , Майки. Беше удоволствие да се работи с теб.

Направо не можах да повярвам, когато чух сигнала свободно в ухото си. Това ли беше всичко?

Всичко, което искаха от нас, се свеждаше само до единадесет автомобила? И къде си мислеха да избягат с тях? В Мексико ли?

Чух зад гърба си шефът на полицията в града да говори оживено по радиостанцията си. Първо предаде заповедите си към тактическите подразделения да очистят Пето авеню и Петдесет и седма улица, но в същото време да блокират всички странични улици, пресичащи се с тях. После взе втора радиостанция и нареди на снайперистите, залегнали по покривите на околните сгради, да бъдат готови за стрелба.

— Като излязат, ще ги очистим — заяви той. — Всеки, който има добра видимост и ги вземе на прицел, има от мен разрешение да стреля.

— Прието — долетя отговорът на един командос от екипа на „Делта форс“.

— О, да не забравя. Искам всичките единадесет седана да бъдат снабдени с джипиес 42 42 GPS, съкратено от Global Positioning System , или система за всеобщо позициониране. Проследява текущите координати на човек, кола, куфар, компютър и др. — Б.пр. — добави Уил Матюс към един от неговите капитани.

— Бенет — обърна се към мен Уил Матюс, — иди на покрива и се качи на хеликоптера, в случай че се наложи да ги преследваме.

Тъй като никога не съм бил любител на височините, не останах особено зарадван от новата задача, но кимнах в знак на потвърждение.