Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Един от основните фактори, които накрая подтикнаха Джак и Чистника да се решат да окупират катедралата, беше именно съществуването на таен тунел под криптата, подходящ за измъкване от обсадата. Джак потърка слепоочията си и притвори очи, за да превъзмогне надигащата се паника.

Трябваше да се успокои. Не можеше да си позволи да изгуби самообладание. Забрави ли, че беше подготвен и за този вариант? На практика дори го очакваше. Планът им все още можеше да успее.

Пое дълбоко дъх и изпухтя.

Слава богу, че разполагаше и с план Б.

Отвори очи, когато умиращият му съратник отново простена.

„Фонтейн — помисли си Джак. — Ти, нещастен кучи сине“.

— Хайде, успокой се вече — заговори Джак, докато разкъсваше с ловджийския си нож кафявото расо на смъртно ранения. Сетне сряза с един замах закрепващите ивици от велкро към бронежилетката му.

— Ще се оправиш — излъга го той без колебание, без някой да го бе молил за това.

Един от куршумите от ответната стрелба откъм входа на скривалището бе рикоширал от облицования с олово капак на отвора. Фонтейн бе улучен от куршума точно над яката на кевларената бронежилетка, вляво от гръбначния стълб. Но това не бе най-големият му проблем, помисли си Джак. Защото или бе разлял върху панталоните си няколко литра от най-кървавочервената боя на „Бенджамин Мур“ 29 29 Предприятие за бои, създадено през 1883 г., прераснало днес в огромен промишлен комплекс с 22 завода в САЩ и Канада. — Б.пр. , или губеше огромно количество кръв от кръглото отверстие на раната.

Джак издърпа тежката бронежилетка от гърдите на Фонтейн и видя отвора, през който куршумът бе излязъл от гръдния му кош. Погледна с нарастващо уважение умиращия. Фактът, че Фонтейн още дишаше, беше истинско чудо.

— Не ме лъжи — едва чуто прошепна Фонтейн. — Срязан съм като на две. Усещам го. Усещам и кръвта.

— Можем да те изведем навън — предложи му Джак. — Ще те пленят, но поне ще те спасят.

— Да бе — въздъхна Фонтейн. — Ще ме закърпят дотолкова, та да се посъвзема, когато ще ми забият иглата на спринцовката със смъртоносната отрова. Освен това, ако ме идентифицират, всички отивате на кино. Направи ми една услуга, когато се измъкнеш, става ли? Дай моя дял на момичето ми. На Емили. По дяволите, дори не и целия дял. Но й дай нещо.

Похитителят внезапно се разплака.

— Не ме боли толкова, че ще умра, а че съм умрял за нищо.

Джак приклекна в нарастващата локва кръв зад гаснещия си другар и го прегърна.

— Имаш думата ми — подшушна Джак на ухото на Фонтейн. — Тя ще получи целия твой дял. И дъщеря ти ще може да отиде в колеж, Фонтейн. Точно както винаги си искал. Името й беше Айви, нали?

— Да — леко кимна Фонтейн. — Страшно е умна. Казвал ли съм ти?

— Само около хиляда пъти — рече Джак и се засмя до ухото му.

— Оплождането на майка й бе единственото свястно нещо, което съм свършил — додаде Фонтейн с усмивка. Изглеждаше спокоен, сякаш се унасяше в сън след тежък работен ден. Джак видя последната конвулсия, пронизала умиращия мъж. После се отпусна. С Фонтейн беше свършено. Загубиха добър другар.

— Отрежете ръцете и главата му и ги сложете в найлонова торба — нареди той. — Ще ги вземем с нас. Не можем да им позволим да го идентифицират.

— Ама аз искам да бъда автомобил! Трябва да бъда автомобил! — захленчи петгодишният Трент Бенет над картона за игра на „Монополи“. Деветгодишният Рики усети, че се задава поредната разправия, затова веднага грабна жетона от стартовото квадратче и го притисна до гърдите си. Тогава Трент ревна с пълен глас.

Брайън Бенет отчаяно завъртя очи. Както бе редно, той се грижеше хлапетата да се занимават с нещо, за да не правят бели в къщата. Затова им бе извадил комплекта за игра „Монополи“, интересна игра наистина, ама те помагаха ли му, като си седят и играят мирно и кротко? Нищо подобно.

Мери Катрин, новата им детегледачка, или каквото и друго да беше там, му каза, че трябвало да изтича навън, за да купи нещо от магазина. Дядо им пък беше в църквата. Така че сега старшият у дома беше Брайън.

Щом чу отварянето на входната врата, той веднага се надигна от масата за хранене. Когато се появи в коридора, видя как някой се опитваше да влезе в апартамента с голяма коледна елха. Цялата запъхтяна, Мери Катрин смъкна шапката си и изтри изпотеното си зачервено лице, което иначе бе толкова красиво.

Брайън зейна насреща й. Значи тя бе излязла, за да им донесе коледна елха?