Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Дейв Оукли, командирът на Отряда за спасяване на заложници, пристъпи напред.

— Разкажете ни за него, господин Нарди — подкани го той.

Настаниха стареца на един от въртящите се столове и му подадоха чаша с кафе.

— Причината, поради която не го споменах досега, е, че това, хм… Донякъде е свързано с една тайна, която е доста смущаваща за църквата. Причината да дойда тук е убийството на отец Милър, с когото бяхме приятели. Ще ми обещаете ли, че това няма да се разчуе? Говоря за подземния проход?

— Разбира се — с готовност му обеща Оукли. — Къде се намира този проход, господин Нарди?

— В него се влиза откъм фоайето на Рокфелеровия център — обясни пазачът. — Там има тунел, прокаран под Петото авеню към тайното бомбоубежище под катедралата. През шестдесетте, след инцидента в Залива на свинете 27 27 Една от най-критичните фази в противопоставянето на САЩ И СССР през 1961 г. заради вземането на властта в Куба от комунистите начело с Фидел Кастро. Апогей на Студената война, при който светът е бил пред прага на ядрена война. — Б.пр. , кардинал Спелман, Бог да дари с покой душата му, се превърна в… как да го кажа… предполагам, че думата е параноик . Беше убеден, че Ню Йорк ще бъде подложен на атомна бомбардировка. И така той успя да издейства средства за осъществяването на този строеж, останал в тайна от обществото.

До криптата на архиепископите бе изградено скривалище, в случай че се стигне до бомбардировки над града. С разрешението на фамилията Рокфелер бе прокопан подземен тунел, свързващ подземието на катедралата с най-долния етаж на Рокфелеровия център, където сега има магазини. Никога не съм преминавал през този тунел, нито пък някой друг, откакто е бил изкопан.

— Защо не казахте досега за него, Нарди? — избухнах аз. — Вие много добре знаехте, че ние отчаяно търсим начин за проникване в катедралата.

— Мислех, че всичко ще се разреши мирно — промълви тихо пазачът. — Но сега вече гледам другояче. Бедният отец Милър, беше такава добра душа.

Мразех, когато гражданите решават как да действат вместо полицията. Бях готов да се нахвърля върху стареца, задето бе възпрепятствал работата ни, но Дейв Оукли кимна към мен да се въздържам от буйни реакции.

— Мислите ли, че ще можете да ни преведете през този тунел, господин Нарди? — попита го спокойно Оукли.

— Разбира се — увери ни пазачът на катедралата.

Оукли нареди по радиостанцията си половината от командосите му да се съберат в командния център.

„Най-после ще предприемем нещо“, казах си. И на мен ми бе писнало от приказки. Също като на Джак.

— Отиваш ли някъде? — учуди се Оукли.

— Идвам с теб — усмихнах се сковано. — Никога не се знае кога може да има нужда от преговори.

След двадесетина минути, необходими за зареждане на оръжията и за кратко обсъждане на стратегията, аз се присъединих към дузината командоси от ФБР и нюйоркската полиция. Майк Нарди, пазачът на катедралата, ни поведе към номер 630 на Пето авеню.

Целият бях плувнал в пот, натоварен с уредите за нощно виждане, тежката бронежилетка и оръжието. Докато напредвахме бързо през фоайето, облицовано с червен мрамор в стил Ар деко, и после надолу по стъпалата към подземието, се чуваше само проскърцването на войнишките обувки.

Командирът Уил Матюс се беше погрижил цялото фоайе да бъде опразнено още в началото на обсадата, така че обстановката бе зловеща. Мълчаливо прекосявахме тънещия в тишина, напълно опустял коридор. Бяха останали коледните украшения и светлините примигваха през стъклените витрини на бутиците за висша мода, магазините за играчки или заведенията за хранене, но пътеките между щандовете в магазините и масите в заведенията бяха съвсем пусти.

Напомняше на сцена от един филм на ужасите, на който ме завлече синът ми Брайън за миналогодишния Ден на Вси светии. Там хората бягаха панически от зомбита в един търговски център. Побързах да пропъдя видението, когато си спомних името на филма.

Пробуждането на мъртвите. 28 28 Зловещ, апокалиптичен трилър от 1978 г., посветен на нашествието на зомбитата, или възкръсналите мъртъвци, който има римейк от 2004 г. — Б.пр.

Нарди спря пред стоманена врата без надпис, близо до склада за хранителни продукти на „Дийн енд Де Лука“. Измъкна от джоба на измачканите си панталони голяма връзка с ключове. Докато ги преравяше, устните му помръдваха като при молитва или броене — не бях сигурен кое от двете. Най-после избра от връзката голям ключ с доста странен вид и го подаде на Оукли.