Джеймс Паттерсон - Лош късмет

— Още ли искаш да се пребориш с тях? — попита го Руни.

Конлан спокойно му кимна, а комикът се загледа замислено в познатите на всички стоманени, макар и леко кривогледи очи на някогашната рок звезда. В живота си Чарли Конлан сякаш беше още по-непоносим задник от дръзката личност, бушуваща по сцените на рок концертите, която му бе осигурила световна слава.

— Хей, вие — прошепна глас зад тях. Беше Мерседес Фриър, наречена от списание „Сърс“ „Жената — дъвка“, която снощи похитителите бяха пуснали от изповедалнята. Тя току-що се бе надигнала от скамейката зад двамата мъже, където досега бе спала. — Вие, лоши момчета, няма ли да се опитате да направите нещо?

Руни за миг се замисли дали да й се довери, но накрая й кимна.

— Засега само се подготвяме.

— Амин, тогава, на цялата тази паплач — рече певицата. — Ще им предадем един добър урок. Едно от тези копелета се опита да се разбере с мен. Снощи ме заговори през вратата на изповедалнята. Един такъв мършав, с автомат в ръцете, доскоро седеше ей там, край средната пътека. Хей, знаеш ли, ние бихме могли да се възползваме от него. Мога да се престоря, че го харесвам или нещо подобно.

За беля точно тогава Малкия Джон се появи откъм дъното на катедралата с хладилна чанта и картонен поднос с чаши с кафе върху него.

— Надигайте се, лагерници. Усмихнете се — провикна се той, като стигна до пътеката. — Размърдайте си задниците от скамейките. Време е за шоу.

Внезапно се чу леко буботене, някакъв приглушен звук откъм преподобния Солстис, седнал на три скамейки зад Руни. Отначало той си помисли, че облеченият в черно свещеник е получил сърдечен удар. Но шумът прерасна в звуци от някаква мелодия и едва сега Руни разбра, че свещеникът пееше.

— Неееееебесната милост, колко слаааадко звучи.

Преподобният Спаркс, седящ до Солстис, започна да припява заедно с него.

Руни, удивен, надигна вежди. Нима имаше нещо по-абсурдно?

Ала не след дълго дори той бе склонен да признае, че прочувствените гласове на двамата свещеници като че ли успяха да внесат утешителна топлина в студената църква. И други от заложниците се присъединиха към тях, а когато видя как дори Малкия Джон неодобряващо поклати глава, Руни също запя.

Стана още по-шокиращо, когато Мерседес Фриър се изправи и подхвана „Тиха нощ, свята нощ“. Руни зяпна, безкрайно удивен, когато чу как гласът й започна да се лее красиво, като в класическа ария. Тъпата курветина спокойно можеше да стане солистка в някоя опера.

— Спи сред небесния мир… — пееше вдъхновено тя. — Спиии сред небесния…

Ала последната нота от песента на Мерседес бе заглушена от рязък екот от изстрел. Настана небивала суматоха, като всички се извърнаха назад от скамейките си към голямата зала в катедралата, откъдето проехтя изстрелът.

Вледеняващото ехо сякаш събуди унесения Руни. Той усети как го обзема решителност да стигне докрай, дори да изгори като свещ.

„Бог да ни е на помощ“, помисли си и за пръв път почувства докрай цялата тежест на тяхната участ, която можеше да се опише само с две думи:

Избиването започна.

Какво, по дяволите, е това? И как можа да се случи?

Облегнат на една от мраморните колони в катедралата, Джак стисна още по-здраво деветмилиметровия си пистолет и напрегна слух.

Тъкмо трескаво се оглеждаше, когато някаква фигура в черно изскочи от вратата на стаичката за продажба на църковни сувенири. Помислил, че е някой незнайно как проникнал командос от Отряда за спасяване на заложници, Джак мълниеносно измъкна пистолета и стреля.

„Промъкнали са се отнякъде“, помисли си той. Сигурно двамата с Чистника бяха пропуснали нещо. Изчака да чуе шума от трополенето на ботуши по мраморния под. Или прошепнати заповеди. Огледа тялото си за червената точка от лазерния прицел, което би означавало, че в следващата секунда щеше да е мъртъв.

— Какво стана? — извика Малкия Джон, дотичал по централната пътека с още двама от другарите си. В едната си ръка стискаше граната, а в другата — деветмилиметров пистолет.

— Някакъв тип в черно изскочи от стаичката за сувенирите. Не мисля, че беше Уил Смит. Струва ми се, че го улучих.

— От федералните ли е? — прошепна Малкия Джон и вдигна очи към високите цветни прозорци. — Но как са проникнали?

— Не зная — отвърна Джак и надзърна зад колоната. — Там, до купела за кръщаване, лежи едно тяло. Аз ще го отстраня. А вие, момчета, проверете стаичката за сувенирите. Но първо стреляйте.