Джеймс Паттерсон - Лош късмет

Следващите видни личности бяха кинозвездите Мерилин и Кенет Рубинщайн. Прочутите актьори бяха политически активни, известни като пламенни защитници на околната среда. Те създадоха заедно с Каролайн затрогващи клипове, в които се призоваваше да се спре опустошаването на дивата природа на Аляска от сондажите за петролни кладенци. Участваха и в други глупави начинания. А междувременно в Уестчестър и двете им хлапета, тийнейджъри, имаха сериозни проблеми с дрогата и алкохола.

Някой от тълпата, струпана по Пето авеню, подсвирна и Кенет Рубинщайн, двукратният носител на „Оскар“, се извърна в тази посока, за да заслепи присъстващите със своята усмивка за един милион долара. Замаха с ръце с такова въодушевление, сякаш му поднасяха третия „Оскар“. Чистника се ухили, като видя как чернокосата му съпруга Мерилин здравата го сръга с лакът в ребрата. „Реалностите на киното“, помисли си той.

Плътно зад кинозвездите пъплеше лимузината на магната в търговията с недвижими имоти Зейвиър Браун и жена му, дивата Селест, в костюм на „Шанел“. Влиятелната двойка също бе сред най-близките приятели на Първата дама. По дяволите, та кой от днешните видни личности не беше?

След лимузината се движеше колата на куотърбека от „Ню Йорк Джайънтс“ Тод Сноу. Пръстенът му, с който бе удостоен като един от футболистите, спечелили купата „Супербоул“, блесна ослепително, докато той преметна ръка през рамото на красивата си съпруга, бивш модел. Този прочут спортист също бе помагал на Каролайн Хопкинс в благотворителната й дейност.

Чистника огледа със задоволство затъмнените прозорци на лимузините, подредени в дълга колона на север чак до Пето авеню. Здравейте, цялата тайфа вече е тук. Е, почти цялата.

Накрая вдигна очи към гигантския прозорец от цветно стъкло и двете величествени кули, извисяващи се до деветдесет метра пред фасадата на катедралата. „Всичко това е било изградено само за да бъде задоволена суетата на строителите — помисли си Чистника, докато потропваше с обувките си върху плочите, за да постопли краката си. Ще е чудо — каза си той — да се намери място за ковчега в претъпканата катедрала“.

Когато лимузината му най-после спря пред шумните тълпи, струпани около катедралата „Сейнт Патрик“, Джон Руни изпадна в леко колебание. Като водещ актьор в последната класация на Холивуд той бе длъжен да уважи преданите си фенове, които постоянно очакваха интересни събития около него. Повечето от тях бяха съвсем обикновени хора, които просто искаха да му демонстрират подкрепата и одобрението си. А той определено ги предпочиташе пред онези пиявици, папараците, дето дебнеха по всяко време, където и да е.

Но сега, докато оглеждаше оживените им лица и вдигнатите мобилни телефони, за да го снимат, той малко се притесни. Имаше нещо извратено в присъствието на толкова много правостояща публика на едно погребение, макар и на безспорно високопоставена личност.

За негов късмет страната на катедралата откъм Пето авеню беше отцепена само за виповете. Преди да се покаже на тротоара, Руни изчака да слезе от лимузината Големия Дан — личният му телохранител. Представителите на пресата — повечето от тях официални пратеници на най-влиятелните медии — вече се бяха подредили от двете страни на стъпалата и главния вход на катедралата.

Костваше му значително усилие да не се извърне назад, когато някой от струпаните по Петото авеню се провикна зад гърба му: „Пак си го вдигнал бе, пич?“ Това бе ключовата фраза от последния му комедиен хит.

Но не успя да устои на подканващите погледи на светските хроникьори, списващи най-жадно четените колони на таблоидите, тълпящи се край двете страни на входа на катедралата. Адреналинът му рязко се покачи, когато първата фотосветкавица заслепи очите му. Вдигна глава към сивеещото зимно небе и колебливо се почеса.

Едва сега Руни се реши да пусне в действие първата си за деня неотразима усмивка.

— Не зная дали идеята да ме снимате, е уместна — заговори той с добре шлифования си небрежен тон. — Някой тук да е чул в днешната прогноза за времето да се очакват светкавици?

Огледа набързо редиците от най-изтъкнатите репортери. Ала следващата шега заседна на гърлото му, когато зърна смръщеното от неодобрение лице на красива брюнетка, застанала до самия вход на катедралата. Разбира се, тя имаше право. Какъв долен мръсник бе той, жадуващ навсякъде да печели вниманието на тълпите. Да парадира суетно с появата си на едно погребение.