Скотт Мариани - Пророчеството

— Бутилката!

Келнерът изненадано ги погледна, но бързо се съвзе, остави подноса и извади пълна бутилка от кофата с лед. Бен я пое с едната си ръка, а с другата грабна две високи кристални чаши за шампанско от масата. После двамата с Чарли се отдалечиха от шумните тълпи. Бен усещаше, че Чарли не иска някой да чуе онова, което имаше да му казва.

Двамата седнаха на стъпалата на една беседка доста встрани от празнуващите. Бен гръмна тапата и напълни чашите.

— Сигурен ли си, че искаш да чуеш какво имам да ти казвам? — попита притеснено Чарли. — Нали разбираш, предвид обстоятелствата…

Бен му подаде едната чаша и отпи голяма глътка от своята.

— Говори — каза той. — Слушам те.

Чарли кимна. Пое си дълбоко дъх и после заговори решително:

— Имам проблеми, Бен.

— Какви проблеми?

— Не каквито си мислиш — отвърна Чарли, уловил погледа му. — Както ти казах, двамата с Ронда сме много щастливи, по тая линия всичко е окей.

— Значи си закъсал с парите.

В далечината оркестърът засвири „Перлена огърлица“ на Глен Милър.

— С парите я. С какво друго? Останах без работа.

— Напуснал си полка?

— Преди малко повече от година. По-точно преди четиринайсет месеца. Ронда не искаше да служа повече. Боеше се, че може да ме убият в Афганистан или кой знае къде.

— Разбирам я.

— Всъщност за малко не се случи. И то на няколко пъти. Та си рекох: майната му, връщам се в цивилния живот. Проблемът е, че за нищо не ставам. Не мога да се задържа на една работа. Откакто напуснах полка, смених четири.

— Това е обичаен проблем, Чарли — каза Бен. — Трудности на адаптацията. След всичко, което сме преживели…

Чарли отпи голяма глътка от шампанското. Бен се пресегна за бутилката и доля чашата му.

— Преди време си купихме къща — продължи Чарли. — Малка и скромна, но при сегашните цени на имотите, пък и районът е скъп… Тук наоколо дори къщичка на един етаж като нищо може да излезе половин милион. Родителите на Ронда ни внесоха депозита като сватбен подарък, но засега едва успяваме да плащаме ипотечните вноски. Това ме убива, усещам как потъвам. Не знам какво да правя.

— А Ронда? Тя работи ли нещо?

— В някаква благотворителна организация. Заплатата й не е голяма.

— В армията има и много канцеларски длъжности. Защо не кандидатстваш?

Чарли поклати глава.

— Ронда и нейните хора ще побеснеят, ако изобщо се приближа до военните. Ще се уплашат, че няма да устоя на изкушението и пак ще мина на редовна служба. И може би са прави. Бащата на Ронда е изкарал парите си, продавайки рингтонове за мобилни телефони. Иска да постъпя на работа при него. Притиска ме. Цялото семейство ме притискат. Ама представи си само: аз и рингтонове ! Направо ще се побъркам!

Бен се усмихна.

— Може би си струва да се пробваш. Звучи доста… доходоносно. Пък е и далеч по-безопасно, отколкото да се излагаш на куршумите.

— Няма да изкарам дълго там — каза Чарли. — Това ще опропасти брака ми. — Той отпи още една голяма глътка шампанско.

— Не ти нося сватбен подарък — каза Бен. — Но ще ти дам малко пари, ако ти вършат работа. Мога да ти напиша чек още сега.

— В никакъв случай! Не искам подобно нещо от теб.

— Смятай го за заем. Докато си стъпиш на краката.

— Не. За друго исках да те помоля.

Бен кимна.

— Мисля, че се досещам. Искаш да работим заедно.

Чарли въздъхна дълбоко.

— Хубаво, ще бъда откровен. Как върви бизнесът с отвличанията и откупите в днешно време?

— По-добре от всякога — отвърна Бен. — Отвличането на хора и връщането им срещу откуп е процъфтяващ бизнес.

— Имах предвид твоята роля в този бизнес.

— За хора като мен винаги ще има работа — отвърна Бен. — Въвличането на полицията в повечето случаи е грешен ход. Застрахователите, които се специализират в отвличания и откупи, както и полицейските парламентьори са едни костюмирани некадърници. Хората в нужда търсят алтернатива.

— И ти им я предлагаш.

— А ти искаш да участваш в предлагането, така ли?

— Сам знаеш, че ще се справя — каза Чарли. — Но засега не мога да започна сам. Нищо не разбирам от тази работа. Трябва да се обуча, а ти си най-добрият учител, когото познавам. Ако изобщо ще се захващам с този бизнес, искам да работя при теб.

— От това, което чух, не мисля, че новото ти семейство ще е във възторг.

— Ще им кажа, че работя като консултант по сигурността. Не може да е чак толкова опасно като в полка, нали?

Бен не отговори. Чашите им бяха празни, а слънцето жареше безмилостно. Той разля остатъка от шампанското и сложи бутилката на земята; дебелото стъкло звънко се удари в бетонния под на беседката.