Скотт Мариани - Пророчеството

Зоуи се усмихна. Радваше се, че Никос предвидливо бе отнесъл всичките й неща в дома си. Тя едва ли щеше да успее да качи целия си багаж на скутера, а пък искаше да се порадва на последната си разходка с него, преди да отпътува за Оксфорд на сутринта. Тази 400-кубикова машина беше толкова бърза, че я побиваха тръпки, а Зоуи Бредбъри живееше заради тръпката. Тя даде още газ и се ухили широко.

Но изведнъж фаровете отново се появиха в огледалото. Този път колата се бе приближила незабелязано и сега включените дълги светлини я заслепяваха. Тя намали скоростта и отби плътно встрани, за да й даде възможност да я задмине.

Но колата не я задминаваше. Движеше се плътно зад нея, като забързваше или забавяше според нейната скорост. Раздразнена, Зоуи й махна с ръка да върви напред. Колата продължаваше да я следва неотклонно. Шумът на двигателя й вече се чуваше през глухото пърпорене на сузукито.

Е, какво пък, ако на някакъв фукльо му беше до среднощно надбягване, Зоуи нямаше нищо против. Тя даде газ и ускори отново, като почти лягаше на една страна по острите завои, за да пази равновесие. Колата я следваше неотлъчно. Тя даде още газ, като за момент увеличи дистанцията, но колата я догони и за миг дори й се стори, че ще я удари отзад.

Сърцето на Зоуи биеше бясно; идеята за среднощно състезание по този пуст селски път, с профучаващите от двете страни дървета, вече не й се струваше чак толкова забавна.

На известно разстояние напред видя отклонение за коларски път, който водеше към някаква ферма. Тя си го спомняше — няколко пъти се бе разхождала пеша по него. В края му имаше бариера, която беше винаги заключена с катинар, но между опората й и каменната стена отстрани се виждаше пролука, достатъчно голяма, за да премине човек на мотор.

Сузукито заподскача по коларския път, а тя за малко не изтърва кормилото. По рохкавата неотъпкана кал гумите губеха сцепление. За миг моторът се подхлъзна, но тя отново го овладя. Фаровете на колата бяха зад нея; в огледалото тя ги виждаше как я настигат.

Какво ли искаха?

Приближаваше към бариерата с голяма скорост. Трийсет метра. Двайсет. Тя натисна спирачката, моторът се залюля, но улучи пролуката. Чу се звук от стържене на пластмаса по камък. Колата зад нея занесе и фаровете отново се отдалечиха.

Зоуи нададе тържествуващ вик. Бе успяла.

После погледна в огледалото и в светлината на фаровете видя човешки фигури. Тичаха след нея. И държаха пистолети.

Някъде отзад се чу сух пукот. Скутерът под нея се разтърси. Задната гума беше спукана.

Тя изтърва кормилото и машината се изхлузи изпод нея. Усети как пада. Земята се вдигна нагоре и я удари с всичка сила.

Това беше последното, което Зоуи Бредбъри усети, преди да я обхване мрак.

Темз Дитън, Съри, Англия

Ден втори

Високите позлатени крила от ковано желязо бяха отворени и Бен Хоуп премина с колата си през сводестата порта. Частният път се виеше през дълъг тунел от дървета, които хвърляха хладна сянка в душния следобед. Зад един завой дърветата се разделиха и Бен видя пред себе си голямата къща в стил „Джордж IV“, разположена сред грижливо поддържани ливади с трева, която приличаше на кадифе.

Чакълът изскърца под гумите на наетото ауди куатро, когато той отби от алеята и спря на паркинга наред с многобройните бентлита, ролс-ройси и ягуари.

Бен слезе от колата, оправи вратовръзката си и облече сакото на скъпия костюм, който си бе купил специално за случая и който едва ли някога щеше да сложи отново. Лекият ветрец донесе до ушите му синкопирания ритъм на бигбенд. Той тръгна по звука, пресече зелената ливада и заобиколи къщата. Пред очите му се разкриха безкрайните простори на огромното имение.

Гостите се бяха скупчили около голямата раирана тента в средата на ливадата. Чуваха се смехове и възбудени разговори. Дългите маси бяха отрупани с ордьоври и хапки, келнери разнасяха подноси с напитки. Жените бяха с оскъдни летни рокли и екстравагантни шапки. Сватбеното тържество се оказа далеч по-пищно, отколкото бе очаквал Бен.

Чарли се оправи добре в живота, помисли си той. Това наоколо не беше никак зле за един практичен земен лондончанин, започнал навремето като шофьор на камион в Кралските инженерни части. Той бе отишъл при военните още след гимназията. В 22-ри полк на Специалните десантни части Чарли така и не бе стигнал по-нагоре от редови боец. Не бе пожелал. Единствената му амбиция беше да бъде най-добрият на своето равнище. Бен някак си не можеше да си представи, че се е оженил за пари. Той се запита дали приятелят му е щастлив, заобиколен от цялото това богатство.