Скотт Мариани - Пророчеството

Планът беше прост. След няколко минути жената с черната коса щеше да се отдалечи, а мъжът щеше да се съсредоточи върху обекта. Да й предложи питие, евентуално да пофлиртува с нея.

Той беше малко над трийсетгодишен, с приятен външен вид, с хубав тен, и беше почти сигурен, че ще успее да се приближи достатъчно, за да сипе приспивателното в чашата й.

Беше химическо вещество с бавно действие, чийто ефект наподобяваше тежко препиване с вино, само че впоследствие жертвата щеше да спи с часове. Тя и бездруго надигаше чашите с такава бързина, че никой нямаше да се учуди, когато се оттеглеше в спалнята си, за да си отспи. Постепенно партито щеше да замре, хората щяха да се разотидат и тогава двамата щяха да я пренесат в колата. Моторницата вече ги очакваше на определеното място.

Както и бе предвидил, не беше никакъв проблем да се приближи до нея. Представи й се като Рик. Двамата се заговориха, като се усмихваха и флиртуваха. Той й предложи мартини. Тя не беше от онези, които отказваха питие. Той пристъпи към бара, забърка питието и незабелязано прибави съдържанието на малкия флакон. Всичко бе изпълнено много професионално. Усмихнат, той й донесе чашата и я пъхна в ръката й.

— Наздраве! — изкикоти се тя, като вдигна питието за шеговит тост; златната гривна се плъзна по почернялата кожа нагоре до лакътя й.

И точно тогава нещата започнаха да се отклоняват от плана.

Двамата не бяха забелязали мъжа, застанал в ъгъла на стаята, до момента, когато той се приближи с решителна крачка, сграбчи Зоуи за ръката и я покани на танц. Те го познаваха по физиономия — бяха го виждали няколко пъти, докато наблюдаваха вилата. Беше около четирийсет и пет годишен, строен, елегантно облечен, с леко прошарени слепоочия. Твърде възрастен, за да й бъде гадже. До момента не му бяха обърнали сериозно внимание, но това щеше да се окаже грешка.

Тя кимна и остави чашата си на масичката, без да я докосне. И тогава мъжът направи нещо доста странно за човек, който изглеждаше напълно трезвен — бутна масичката с коляно, уж от несръчност, но като че ли нарочно. Чашата падна и питието се разля на пода.

А бяха донесли само едно флаконче от препарата. Мъжът и жената стояха и гледаха безпомощно, докато по-възрастният тип изведе момичето на терасата, под звездното небе, където двойките продължаваха да се въртят под звуците на някакъв бавен джаз.

И тогава двамата направиха онова, за което бяха обучени — импровизираха. Свикнали да общуват помежду си с поглед или с незабележими за околните жестове, те само след секунди бяха готови с нов план: да се навъртат наоколо, да се слеят с фона, да се вмъкнат през някоя врата и да останат скрити, докато гостите си тръгнат и тя остане сама. Лесна работа. Те не бързаха за никъде. Заеха позиции на претъпканата с танцуващи двойки тераса, облегнаха се небрежно на стената и надигнаха питиетата си.

Направи им впечатление, че между обекта и онзи по-възрастен тип протичаше напрегнат разговор. Двамата потанцуваха малко, но през цялото време мъжът сякаш я убеждаваше в нещо. Шепнеше в ухото й, като се оглеждаше тревожно, опитвайки се да не привлича внимание.

Никой не забеляза това, освен мъжа и жената. Каквото и да й казваше онзи, тя не искаше и да чуе. За миг им се стори, че ще се скарат. После той отстъпи. Прокара длан по ръката й, от лакътя до китката, в някакъв жест на помирение, целуна я леко по бузата и си тръгна. Мъжът и жената го проследиха с поглед, докато се качи в мерцедеса си и потегли.

Часът беше единайсет и трийсет и две.

В дванайсет без четвърт я видяха как поглежда часовника си. После някак неочаквано започна да подканва гостите да си тръгват. Музиката спря; настъпилата тишина беше внезапна и стряскаща. Тя се извини, че на сутринта има полет. Лека нощ, благодаря ви, че дойдохте, ще се видим пак.

Всички изглеждаха изненадани, но не особено разстроени. В топла нощ като тази по острова имаше безброй други места, където можеха да си довършат партито.

Мъжът и жената нямаха друг избор, освен да си тръгнат с останалите. Да се шмугнат в някоя от стаите и да се скрият беше изключено. Но те умело прикриха разочарованието си. Временна пречка, нищо фатално. Закрачиха бързо към колата, скрита под дърветата, и се качиха.

— А сега какво? — попита шофьорът.

— Сега ще чакаме — отвърна жената от задната седалка.

Русият мъж отпред се намръщи.

— Стига глупости! Дай ми пистолета. Аз ще я спипам тая кучка. Още сега. — Той се извърна настрани и щракна нетърпеливо с пръсти.