Скотт Мариани - Пророчеството

— Помниш ли я? За последен път си я виждал като дете…

Бен си спомни онези дни. Изглеждаха далечни, оттогава се бяха случили много неща… Спомняше си я като момиченце с блеснали очи, как се гонеха с кучето по ливадата, слънцето блестеше в косите й, а в беззъбата й усмивка се съдържаше цялото щастие на света.

— На колко беше тогава? Пет, шест?

— Почти на седем — отвърна Бредбъри.

— Значи сега е на двайсет и пет-шест. — Бен се пресегна и взе снимката. Сребристата рамка беше хладна на пипане. Той я обърна към себе си. Младата жена на снимката беше изумително красива, с дълга руса коса и широка усмивка. Изглеждаше истински щастлива, прегърнала любимото си куче.

Бредбъри кимна.

— През март навърши двайсет и шест.

Бен остави снимката на масата.

— Какво се е случило? Зоуи в беда ли е? Къде е сега?

— Там е проблемът. Трябваше да е тук, при нас. А я няма.

— Аз май много пих — обади се внезапно Джейн Бредбъри. — Ще вляза вътре да направя кафе.

Бен я проследи с поглед, докато се отдалечаваше. Движенията й бяха сковани, като на човек под огромно напрежение. Той се намръщи.

— Какъв е проблемът?

Бредбъри повъртя неловко лулата в ръцете си. Погледна през рамо. Каквото и да имаше да казва, явно предпочиташе да говори без присъствието на жена си.

— Ние винаги много сме я обичали, нали разбираш?

— Не се съмнявам — отвърна Бен, който не схващаше накъде бие професорът.

— Малко ми е трудно да говоря за това. Много е лично.

— Сам каза, че сме приятели! — насърчи го Бен, като срещна погледа му.

Бредбъри се усмихна кисело.

— Когато двамата с Джейн се оженихме, дълго време не можехме да имаме дете. Никой не беше виновен — той направи гримаса — освен мен. Чувствам се неудобно. Подробностите…

— Остави подробностите. Карай нататък.

— След пет години опити Джейн най-после забременя. Беше момче.

Бен се намръщи. Семейство Бредбъри нямаха син.

— Досещаш се какво се случи по-нататък — продължи Бредбъри. — Казваше се Тристан. Не доживя и годинка. Един ден го намерихме мъртъв в креватчето му. Случвали се такива неща, така казаха докторите. Бяхме съкрушени.

— Много съжалявам — каза искрено Бен. — Сигурно ви е било много тежко.

— Беше отдавна — каза Бредбъри, — но още боли. Опитахме се да си родим друго дете, но пак не се получаваше. Бяхме на ръба да се откажем, да помислим за осиновяване, но тогава Джейн зачена. Беше истинско чудо. След девет месеца ни се роди прекрасно момиченце.

— Спомням си я добре — каза Бен. — Беше наистина прекрасна. И умничка!

— Още си е такава — отвърна Бредбъри. — Но ние вече толкова години живеем в ужас, че може да я загубим. Страховете ни са напълно ирационални, разбира се. Та тя е в отлично здраве, винаги е била здраво дете. Но тези неща оставят отпечатък в душата. Признавам, че много съм я глезил. Боя се, че може би не я възпитахме по най-добрия начин.

— А с какво се занимава сега?

— Стана блестящ учен. Винаги всичко е постигала без каквито и да било усилия. Завърши с отличие университет, колежа „Мадлин“ тук, в Оксфорд. Има всички данни за блестяща кариера. Библейската археология сега е важна област на научни изследвания. Това е относително нова наука, а Зоуи е сред пионерите. Беше в екипа, който откри онези острака в Тунис миналата година.

Бен кимна. Понятието му беше познато. „Острака“ е формата за множествено число на гръцката дума „остракон“, или черупка — археологическото название на отломки от глинени съдове, които някога са се ползвали като евтин материал за писане. Острака са били използвани в древността за писане на договори, водене на сметки, за търговски регистри, както и като материал за ръкописи и религиозни писания.

— Четох за тази находка — каза той. — Но никога не съм предполагал, че познавам лично човека, който я е открил.

— Беше толкова прекрасен, толкова вълнуващ момент в живота й! Всъщност нейният екип попадна на най-голямото находище на острака в света след разкопките от 1910 година в Израел. Били са заровени дълбоко под руините на древен храм. Изумително откритие!

— Способно момиче — каза Бен.

— Изключително. Но това не е всичко. Зоуи е автор на публикации и съавтор на книга за живота на гръцкия мислител Папий. На няколко пъти е давала интервюта по телевизията за един научнопопулярен канал.

— Ти много се гордееш с нея.

Професорът се усмихна. После по лицето му премина сянка. Наведе глава; брадичката му почти опря в гърдите. Пипна лулата си. Беше угаснала.