Скотт Мариани - Пророчеството

— В професионално отношение, като учен, тя е превъзходна. Но личният й живот, отношенията й с нас бяха истинска катастрофа. — Бредбъри вдигна ръце нагоре и после ги отпусна в жест на безпомощност. — Какво да ти кажа? Много е дива. Такава си е от петнайсетгодишна. С нищо не можахме да й повлияем. На няколко пъти е имала неприятности със закона заради дребни престъпления. Кражби от магазините, джебчийство. Откривали сме крадени вещи в стаята й. За нея всичко беше шега. Надявахме се с времето да се укроти, но ставаше все по-зле. Пиене. Купони. Всякакви безразсъдни постъпки. През цялото време се карахме. Тя обича да спори, да се налага, всеки път да става нейното. По най-дребния повод избухва. — Той погледна Бен; очите му бяха зачервени. — Знам, че за всичко сме виновни ние. Напълно сме я разглезили, защото за нас тя беше дар от съдбата, втори шанс да си имаме собствено дете.

Докато Бредбъри говореше, Бен често отпиваше от виното. Той доля чашата си и каза:

— Да говорим по същество, Том. Разбирам, че си притеснен, защото я няма. Изчезнала ли е?

Бредбъри кимна.

— Да. От близо седмица.

— И вие мислите, че е в беда?

— Вече не знаем какво да мислим.

— Една седмица не е толкова дълго време, предвид обстоятелствата. Ти сам каза, че е дива и непокорна. Ще се появи отнякъде.

— Ще ми се да вярвам…

— Ти ми казваш всичко това, понеже знаеш с какво съм се занимавал.

— Да.

— Значи ще се вслушаш в професионалното ми мнение.

Бредбъри вдигна рамене.

— Добре.

— Случва се човек да потъне сякаш вдън земя — каза Бен. — Когато говорим за изчезнал човек, обикновено има ясни доказателства, че нещо лошо му се е случило, и тогава трябва да се предприемат стъпки, за да бъде намерен. Но трябва да се прави разлика между действително изчезнало дете и диво и непокорно момиче, което се кара с родителите си, обича да се забавлява и просто е изчезнало от радара за ден-два или седмица.

— Тя го е правила и преди. Изчезвала е от радара, както казваш. Ние сме реалисти. Приемаме много неща. Включително това, че Зоуи е свободен човек и обича удоволствията. Имам предвид, в сексуалния смисъл. — Той се изчерви. — Но този път случаят е различен. Положението е наистина необичайно и ние имаме много лоши предчувствия.

— В какъв смисъл сегашният случай е по-различен?

— Ами парите! Откъде се взеха тези пари?!

— Какви пари?

— Извинявай, трябва да се върна малко назад. Зоуи работеше на някакви разкопки в Турция. Трябваше да продължат до края на август. Но тя внезапно напуска проекта и заминава за Корфу. Там имаме приятелско семейство. Известно време беше отседнала при тях. — Бредбъри помълча малко, после продължи: — И изведнъж сякаш от небето се появяват някакви пари. Тя е докторант. Просто няма пари, във всеки случай не повече, отколкото са й нужни, за да се издържа. А нашите приятели разправят, че имала купища пари. Хиляди долари. И ги харчела така, сякаш никога нямало да свършат. Ходела по партита, всяка вечер се прибирала с различен мъж.

— Знам, че това ви шокира, но…

Бредбъри поклати глава.

— Не е там работата. Тя се скарала с нашите приятели и се изнесла. Отседнала в най-скъпия хотел на острова. Оттам я изгонили за нарушаване на реда. И тогава наела вила на морския бряг. Голяма, луксозна, безумно скъпа. Нашите приятели разправят, че се вихрели денонощни купони.

— И после?

— Ами после тя просто изчезнала. Една вечер, преди седмица, получихме някакво пиянско съобщение по телефона. Казваше, че отлита за Англия и на другия ден ще бъде тук. Това беше всичко. Оттогава я чакаме. Никой не знае къде е отишла. Звъняхме на всички телефони, за които се сетихме. Вече не е в онази вила. Не е и в нито един от хотелите на острова. От летището на Корфу научихме, че не се е качила на самолета. Сякаш ей така се е изпарила. — Той погледна очаквателно Бен. — Е, какво ще кажеш?

Бен помисли няколко мига, преди да отговори.

— Да разгледаме фактите. Ти казваш, че историята с парите те смущава. Добре. Но в същото време твърдиш, че тя има много гаджета. Откъде да знаем, че не се е хванала с някой богаташ? Знаем единствено, че не е напускала Корфу. Тя е хубаво момиче. Там има много заможни млади мъже, които си падат по хубавия живот. Може просто да е на някоя яхта, в пълна безопасност.

— Така е — съгласи се Бредбъри.

— Освен това има и кредитни карти. Похарчиш сто-двеста лири с „Баркли“ картата и на другия ден получаваш оферта за заем, плюс увеличение на кредитния лимит с още няколко хиляди. Това би обяснило откъде са тия купища пари.