Саймън Бекет - Шепотът на мъртвите

— Наистина ли? — усмивката на Ървинг застина на устните му. — Но нали ще признаете, че кръвта не се е появила просто така? Или смятате, че това под масата е разлято кафе?

— Исках да кажа, че… — започнах аз, но Ървинг вече не ме слушаше.

Затворих уста и млъкнах, а той насочи вниманието си към Гарднър и Джейкъбсън.

— Както казах преди малко, жертвата е била съблечена и завързана за масата, а и най-вероятно — измъчвана. Въпросът е дали раните са били нанесени вследствие на гняв след половия акт, или са резултат от сексуално безсилие. С други думи, дали травмите са резултат от това, че го е вдигнал, или от това, че не е успял?

Думите му бяха посрещнати с пълно мълчание. Дори криминалистите бяха прекратили работата си и го слушаха.

— Значи смятате, че мотивът за убийството е сексуален? — попита след малко Джейкъбсън.

Ървинг се престори на изненадан. Ставаше ми все по-неприятен.

— Съжалявам, но предположих, че това е съвсем ясно, поради факта че жертвата е съблечена и оставена гола. Ето защо нанесените рани са толкова важни. Тук имаме работа с човек, който или отрича сексуалната си ориентация, или не може да се примири с нея и насочва гнева, който изпитва към себе си, към жертвата. Във всеки случай, става въпрос за прикрит хомосексуалист. Възможно е да е женен и да е важна фигура в обществото. Вероятно е мъж, който обича да се хвали със завоеванията си сред нежния пол. Това престъпление е извършено от човек, който мрази себе си и е превърнал тази омраза в насилие срещу жертвите си.

Лицето на Джейкъбсън беше съвсем безизразно.

— Вие казахте, че убиецът се гордее с постъпката си. Че по нищо не личи да изпитва срам или съжаление.

— Да, това е така по отношение на самия акт на убийство. Той се бие по гърдите и се опитва да убеди всички, включително и себе си, че е голяма работа. Но причината , поради която е извършил убийството, е съвсем друга. Именно от нея се срамува той.

— Може да има и други причини да е съблякъл жертвата — заяви Джейкъбсън. — Може да го е направил, за да я унижи, или за да упражни контрол върху нея.

— За каквото и да става въпрос, контролът най-често е свързан със сексуален акт — каза Ървинг, продължавайки да се усмихва, но като че ли вече насила. — Хомосексуални серийни убийци се срещат рядко, но въпреки това съществуват. И от видяното тук стигам до извода, че имаме работа с точно такъв човек.

Джейкъбсън нямаше намерение да се предава лесно.

— Не знаем достатъчно за мотивите за убийството, за да…

— Извинявайте, вие имате ли опит в разследването на серийни убийства? — Усмивката на Ървинг беше станала ледена.

— Не, но…

— Тогава предлагам да не ни занимавате повече с научнопопулярна психология.

Вече дори не се преструваше, че се усмихва. Джейкъбсън не реагира, но червените петна, които избиха по бузите й, я издаваха. Стана ми жал за нея. Не заслужаваше това въпреки дръзкото си държание.

Настъпи неловко мълчание.

— А какво ще кажете за жертвата? — наруши го Гарднър. — Смятате ли, че се е познавала с убиеца?

— Може да са се познавали, а може и да не.

Изглежда, Ървинг вече беше загубил интерес към случая. Започна да подръпва яката на ризата си, пълното му лице беше зачервено, а по челото му бе избила пот. След отварянето на прозорците вътре бе станало малко по-хладно, но въпреки това жегата беше непоносима.

— Приключих тук. Ще ми трябват копия от съдебномедицинските доклади, снимки и всякаква друга информация, която откриете за жертвата.

При тези думи той се обърна към Джейкъбсън и я дари с усмивка, която според неговите представи беше очарователна.

— Съжалявам за различията ни по въпроса. Може някой път да излезем да пийнем нещо и да ги обсъдим по-подробно.

Джейкъбсън не отговори, но по погледа й личеше, че Ървинг не трябва да храни особени надежди. Опитът му да я очарова беше чиста загуба на време.

След като Ървинг си тръгна, атмосферата в малкото бунгало стана много по-спокойна. Наведох се да извадя фотоапарата от куфарчето на Том. Имахме желязно правило да правим наши собствени снимки на трупа, а да не разчитаме на тези от криминалистите. Тъкмо щях да започна, когато един от тях извика:

— Мисля, че открих нещо.

Беше едрият мъж, с когото бяхме разговаряли по-рано. Бе коленичил пред дивана и се опитваше да достигне нещо под него. Извади някакъв малък сив цилиндър и го задържа необичайно нежно в покритата си в ръкавица ръка.

— Какво е това? — попита Гарднър и отиде при него.