Скот Мариани - Свещеният меч

— Този тук върви най-добре — заяви мъжът и свали от рафта гланцирана книжка. — Разгъва се като карта. Показани са всички интересни места. Имайте предвид обаче, че през студените месеци островът е доста замрял.

— Това не е проблем — отвърна Бен. — Ще го купя. — Той посочи щанда встрани от тезгяха. — Искам и един бинокъл от тези.

— „Минолта“ десет на петдесет — каза собственикът и му го подаде. — Цената е добра. Туристите се избиват за тях, но през зимата не продавам много.

Бен огледа набързо бинокъла.

— Няма нужда от кутия, ще го взема така.

Очите на собственика проблеснаха зад кръглите му очила.

— За пръв път ли сте тук, добри хора?

Джуд понечи да каже нещо, но Бен го изпревари:

— Да. Красиво местенце.

— Нали? — усмихна се собственикът.

— Всъщност чудя се дали със семейството ми да не се пренесем на острова — излъга Бен. — Омръзнало ми е от големия град. Предполагам, че тук няма много престъпност.

— О, не. На Мартас Винярд е изключително спокойно. Никога нищо не се случва. Обстановката не понася само на онези, които се отегчават бързо. Аз прекарах целия си живот на острова и мога да кажа, че не бих отишъл другаде за нищо на света — обяви гордо собственикът и се обърна към Джуд. — А това сигурно е синът ви?

За момент Бен не знаеше какво да отговори. Преди да успее да отвори уста, Джуд се намеси:

— Не, нямаме роднинска връзка.

Мъжът повдигна вежди.

— А, така ли? Моля за извинение.

Джуд се възползва от паузата, за да вземе по-активно участие в разговора.

— Случайно да познавате човек на име Уесли Холанд, който живее на острова? — попита той и се наведе напред върху тезгяха. — Милиардер. С бяла коса, сигурно сте го виждали по телевизията.

На Бен му идваше да го сграбчи за врата и да го изнесе от там, но вече беше късно. Той му хвърли смразяващ поглед.

Дружелюбният тон на собственика се изпари.

— На острова идват много милионери и знаменитости. Тук им харесва, защото никой не им се меси в живота. Ние, местните, уважаваме техния избор и не задаваме излишни въпроси.

С това разговорът приключи. Бен плати покупките и двамата излязоха от магазина.

— Има различни начини за събиране на информация — заяви той, докато вървяха по Съркют авеню към колата. — Този не е един от тях. Следващия път остави приказките на мен. Разбрахме ли се?

— Какви бяха тия глупости, че искаш да се преместиш на острова със семейството си, което дори не съществува? — сопна се Джуд.

Бен заразлиства пътеводителя в движение, за да не покаже колко са го засегнали думите му.

— Благодарение на нашия нов приятел вече знаем, че в последните дни тук не се е случило нищо особено. Никакви убийства и въоръжени грабежи.

— Или пък трупове на милиардери, изхвърлени на плажа тази сутрин. Ясно.

— Следователно, ако Уесли Холанд изобщо е тук, сигурно се е скрил в голямата си къща на брега на океана. Остава само да я локализираме.

— Колко е голям островът?

— Около двеста и двайсет квадратни километра.

— И как предлага нашият Шерлок Холмс да намерим една конкретна къща на цялата брегова линия?

— По кулата от светлина — отвърна Бен. Джуд го изгледа неразбиращо и той обясни: — Спомняш ли си думите на Хилел? Според него Уесли обичал да наблюдава вълните и кулата от светлина, която блести по водната повърхност през нощта. Хайде, нали си любител на морето? Какво означава това?

Бяха стигнали до колата. Бен отключи и седна зад волана.

— Фар — предположи Джуд. — От къщата се вижда фар.

Бен хвърли пътеводителя в скута му.

— А според тази книжка на острова има само пет фара. Където и да се намира домът на Уесли, трябва да е в обсега на един от тях. — Той запали двигателя.

— Ти си шефът. Откъде започваме?

— Вече минахме покрай два близо до пристанището. Викат им Източния и Западния фенер. Да отидем да ги огледаме.

След няколко минути стигнаха до отбивката за Източния фенер и видяха в далечината самия фар. Според пътеводителя той бил построен през 1877 година, а първият му пазач се казвал капитан Сайлъс Дагет. Двайсет и четири метровата белосана кула се издигаше малко навътре от пътя, зад спретната бяла ограда; от портичката започваше застлана с пясък пътека, която водеше към входа на фара.

Те слязоха от джипа, заобиколиха широката основа на кулата и се озърнаха за милиардерска резиденция с високи прозорци, през които достолепният мъж се наслаждаваше на красивата морска панорама. Единствените къщи наблизо бяха няколко скромни дървени постройки. Изглеждаха доста прилично, но едва ли някоя от тях принадлежеше на богаташ като Уесли Холанд.