Марк Хименес - Отвличането

Мъртва ли беше Грейс?

От онзи момент в парка в петък вечерта, когато треньо­рът й беше казал, че брат й е търсил дъщеря й, когато ми­сълта, че Грейс е отвлечена я споходи за първи път, Елиза­бет се беше молила да поискат откуп. Беше чула един агент на ФБР да казва, че никой не иска откуп за мъртво момиче, и беше започнала битка със собственото си съзнание. Съ­знанието й отчаяно искаше да я завлече в един тъмен свят, да й разкрие всички възможности, вероятности, да я изтеза­ва с отвратителни, ужасяващи и жестоки картини: дъщеря й, подложена на гаврите на някакъв сексманиак, но тя ги бе­ше отпъждала, беше се борила, беше ги блокирала и отказ­вала да гледа. Досега.

Грейс не беше отвлечена за пари.

Седнала на мраморните плочки под душа, тя безусловно се беше предала на тъмната страна на съзнанието си и му беше позволила да я изтезава с тези образи, да й ги натрап­ва с пълни подробности, като че ли е свидетел на место­престъплението. И Елизабет Брайс се чудеше, както се бе­ше чудила някога: ако човек е мъртъв в душата си, само­убийството смята ли се за смъртен грях?

- Защо, Господи?

Банята беше обвита в пара. Елизабет беше сложила кра­ка върху сифона и сълзите й се смесваха с горещата вода. Беше сама в отчаянието си и се питаше дали да не пререже вените си с ножчето за бръснене, което държеше. Някога злото беше нахлуло в живота й и я беше принудило да мис­ли за самоубийство, да преценява различните начини, по ко­ито можеше да приключи живота си, все едно четеше меню на ресторант. Веднъж преди време тя беше стояла на ръба на бездната на смъртта и беше надничала в пропастга, но бе спасена от едно дете. Това дете. Грейс беше спасила живо­та й. Сега, десет години по-късно, злото се беше върнало за Грейс.

- Защо позволи на злото да отведе и нея?

Беше продължила да живее единствено заради Грейс. Без нея нямаше смисъл да съществува. Представи си как кръвта -й блика от вените и се завихря надолу към канала, докато целият живот изтече от нея. Тя опря ножчето до кит­ката си и натисна острието. Тъкмо щеше да го плъзне по ко­жата си, за да плисне кръвта, когато внезапен порив на ярост изпълни мускулите и мозъчните й клетки като силен наркотик, гневът и омразата отново съживиха тялото и съ­знанието й и я накараха да се надигне от мраморния под.

Елизабет Брайс искаше да убие някого, но не себе си. Искаше да убие похитителя. И имаше парите, за да го осъ­ществи.

Всяка година в Съединените щати двеста деца умират в ръцете на сексманиаци. Тези случаи винаги приковават об­щественото внимание. Специален агент Юджийн Девро бе­ше разследвал сто двайсет и седем подобни случая и беше привикнал към медийния шум, който ги съпровождаше.

Този случай обаче беше различен. Вероятно това се дъл­жеше на факта, че Грейси беше богато бяло и русокосо мо­миче, което живееше в имение с фрески по тавана; на фак­та, че снимката на баща й беше на корицата на списание „Форчън“, или защото медийната истерия тепърва набира­ше скорост. Този случай обаче се развиваше по-бързо от всички предишни. Във въздуха витаеше някаква енергия, която се увеличаваше и нажежаваше с всеки изминал час от изчезването на Грейси, както и броят на хората на предната морава, където сега стоеше Девро, редом с местния кмет и началника на участъка - изправени пред скупчени върху стойка микрофони, телевизионни камери, репортери и жи­телите на Брайъруик Фармс, които се бяха насъбрали на улицата зад тях. Тези хора раздаваха навред листовки със снимка на изчезналата Грейси, бяха изработили тениски с нейния образ, бяха завързали розови панделки на всички ан­тени на коли, на пощенските кутии, по дърветата; бяха зака­чили значки с лика на Грейси на дрехите си.

Навремето пресконференциите караха Девро да се чувст­ва значим - един чернокож агент от затънтен край на Луизи­ана, който ръководи важно разследване на ФБР. Сега обаче тези пресконференции го изморяваха. Той пристъпи напред.

- Казвам се Юджийн Девро и съм специален агент във ФБР. Бюрото разследва този случай по молба на началника на полицията Райън. Освен ако жертвата не е транспортира­на извън границите на щата, издирването е от компетенци­ята на местните власти. Ние обаче предложихме ресурсите си, за да ги подпомогнем.

Девро винаги поддържаше илюзията, че местните влас­ти ръководят операцията. От правна гледна точка това наис­тина беше така, но не и в действителност. Местните начал­ници като Райън ясно съзнаваха, че нямат никакъв шанс да открият едно отвлечено дете без намесата на Бюрото - и нямаха нищо против да споделят провала с федералните, когато бъдеше открит трупът на детето.