Марк Хименес - Отвличането

- Да не би да изгубихме звука? - попита Девро.

- Не мисля - отвърна Стивънс и провери връзката.

- Увеличи звука и върни записа.

Стивънс изпълни инструкциите на Девро. На екрана от­ново се появи сцената с момичетата, скупчени в средата на игрището. В далечината се чу приглушен шум.

- Върни отново. По-силно.

Отново същата сцена и същият звук в далечината.

- Какво беше това? Траве... какво? Я дай пак.

Този път звукът се чу по-ясно и един мъжки глас извика: „Травестииит!“

- Какво, по дяволите, значи това? - попита Девро.

- Тормози я, за да я разсее.

Всички се обърнаха назад, откъдето идваше гласът: май­ката стоеше на вратата. Изглеждаше ужасно. Не беше се преоблякла, косата й беше разрошена, блузата й висеше, полата й беше извъртяна наопаки.

- Този непрекъснато повтаря, че е момче, защото е тол­кова добра. - Майката погледна свирепо бащата. - И ти не си направил нищо, Джон? Не отиде ли в другия край на игрище­то да фраснеш този кучи син във физиономията? Аз бих го направила.

- Аз... не съм го чул - отговори бащата.

- Защото си пресмятал печалбата си с Лу - отсече тя.

На екрана Грейси стоеше неподвижно в средата на игри­щето, главата й беше сведена и останалите момичета се бя­ха скупчили около нея.

- Позволил си на някого да говори така за Грейси, по­зволил си на друг да ми я отнеме, защото в същото време си се опитвал да си осигуриш един милиард долара. Грейси я няма, защото си говорел по проклетия телефон!

От екрана долетя гласът на бащата: „Лу, един милиард долара могат да ми купят всичко...“

Сега майката гледаше бащата, но не с намерение да го зашлеви, а с истинско отвращение.

- Един милиард долара няма да те направят мъж, Джон Брайс. И няма да върнат Грейси.

И тя излезе от стаята.

Настъпи неловка тишина. Главата на Джон Р. Брайс бе­ше увиснала толкова ниско, че Девро се уплаши да не би да се откъсне от врата му и да се изтърколи на пода. Думите на жена му го бяха наранили повече от шамарите. Не за пръв път специален агент Юджийн Девро виждаше как един брак се разпада по време на отвличане и нямаше да е по­следният. Той обаче никога не си позволяваше да съди ро­дителите на отвлечените деца, които често изпадаха във временна невменяемост, така да се каже. Емоциите на роди­телите бяха част от работата му.

Бабата отиде до сина си и застана пред него; обгърна го с ръка и го потупа по гърба.

Девро си пое дълбоко въздух, за да се съсредоточи. Не можеше да се занимава с брака на родителите. Единствена­та му грижа беше момичето от записа. Той отново се взря в екрана, в подскачащите гледки на земята, небето, пак земя­та, пак небето, паркинга, родителите, зяпачите. Какво, по дяволите, прави бащата с тази камера?... И ето че забеля­за нещо.

- Спри! Върни назад!

Стивънс върна лентата.

- Ето тук! Спри!

Записът спря на кадър със зрителите по скамейките. Девро пристъпи към екрана и посочи бял мъж с руса коса, черна шапка и карирана риза. Мъжът беше на заден план, но Девро го разпозна.

- Това е нашият човек.

Мъжът беше почти изцяло закрит от друг едър мъж, кой­то стоеше до него: бял мъж, висок, набит, с късо подстри­гана коса и голямо тъмно петно на лявата ръка, което се по­казваше изпод ръкава на черната му тениска. Татуировка.

Девро се обърна към бащата:

- Познавате ли тези хора?

Той поклати глава.

- Не.

Девро помоли Стивънс да увеличи образа. След това до­косна екрана и посочи ръката на мъжа.

- Увеличи и тази татуировка.

След това се обърна към агент Флойд:

- Доведи треньора.

Отново пуснаха записа: кадър на паркинга, думите на бащата, продължението на мача, Грейси, която тежко падна на земята. Агент Йоргенсон извика:

- Хей, тази спъна Грейси! - И пак се обърна към екрана, където жертвата се изправи и отново се затича. Чуха се ви­соки викове, камерата заподскача, отново се появиха обув­ките на бащата, след това други обувки и друга камера, ви­кове, късчета от небето, тревата, пейките, чифт бели мара­тонки, едната от които беше развързана...

- Не завързах маратонката й - каза бащата, все едно признаваше смъртен грях.

На екрана отново се появи жертвата. Зачервеното й ли­це блестеше от пот и тя протегна ръка към камерата.

- Кърви ли? - попита Девро.

Стивънс върна записа.

- Тече й кръв от лакътя.

Бащата сведе поглед към ръката си, сграбчи ръкава си и го извъртя от вътрешната страна. На няколко места по светлосиния плат личаха тъмнокафяви петна. Той погледна Девро.

- Това е кръвта на Грейси.