Адам Блейк - Децата на Юда

Отвън се чуха стъпки и някой почука на вратата — отначало колебливо, после по-силно. След секунда се чу чукане по една от другите врати. Стаята бе обградена, а полицията пристигаше.

Уелс очевидно обмисляше положението си. Той въздъхна тежко, но лявата му ръка се напрегна. Острието потъна малко по-дълбоко в плътта на Кенеди. Тя потръпна и се скова.

— Кълна се в Господ — отчаяно извика Ръш, — няма да влезеш в затвора!

Уелс се надигна и освободи Кенеди от тежестта си.

— Не — съгласи се той. — Няма да вляза в затвора.

И прокара ножа по собственото си гърло.

Няколко часа — четири или пет — преминаха зашеметяващо бързо. Несвързани картини, а между тях интервали, запълнени с безкрайни повторения на онзи незабравим миг. Кенеди се опита да пропъди спомена от мислите си, но непрестанно виждаше как кръвта на Алекс Уелс се стича по ножа, по ризата му, бежовия мокет и по ръцете на Ръш и нейните, докато се опитваха да спрат кървенето.

И през цялото време Уелс им се бе усмихвал презрително, развеселен от безплодните им опити да го задържат жив въпреки желанието му.

Кенеди даде показания пред полицията и пред една от многото антитерористични агенции, които бяха нащрек заради скорошните пожари, експлозии и взривени коли. Никой не я винеше за смъртта на Уелс. Показанията на Ръш се покриваха с нейните, а следователите разглеждаха събитията в светлината на нападението върху нея преди два дни. Изглеждаше повече от вероятно, че Уелс е бил нападателят. Несъмнено, Торндайк и Гасан също биха потвърдили историята й, но никой от двамата не можеше да бъде разпитан. Торндайк изпадна в истерия след самоубийството на Уелс, продължи да проявява признаци на паника и ужас, докато отнасяха трупа, а при пристигането си в болницата бе упоен. Емил Гасан беше в спешното отделение и можеше да не оцелее.

Криминолозите потвърдиха самоубийството. Ъгълът на прореза в гърлото на Алекс Уелс отговаряше на самонанесена рана и макар никой да не бе споделил това с Кенеди, очевидно бяха проверили ножа за отпечатъци и бяха открили само тези на Уелс.

Но персоналът на спешното отделение нямаше желание да я пусне да си отиде у дома. Бяха убедени, че съсирената по нея кръв е нейната собствена, и смятаха, че е в шок.

Може и да беше, но горещият сладък чай нямаше да й помогне да излезе от шока. Трябваше да се измъкне от равнодушните ченгета и да осмисли какво означаваше цялата тази история.

Племето на Юда. Племето на Юда се бе сблъскало с нея и Емил Гасан. Как бе възможно това? Какво би могло да го обясни?

Трябваше да се обади на Изи и да се увери, че е добре. Желанието й не бе особено логично, нямаше причина да се съмнява в това, но инстинктът й бе прекалено силен. Да се измъкне от болницата, като убеди дружелюбните детективи да я уверят, че е свободна да си ходи, щеше да отнеме доста време, затова тя отиде в тоалетната и звънна оттам.

Изи не отговори и Кенеди започна да се паникьосва. Но докато набираше отново, за да остави съобщение, телефонът й иззвъня.

— Съжалявам, бебчо — каза Изи. — Изпуснах те. Всичко наред ли е?

Нищо не беше наред, но внезапно езикът на Кенеди се върза. Изи бе в безопасност при брат си. А ако й разкажеше за случилото се, щеше да започне разправия, защото тя щеше да настоява да се върне и да се грижи за нея, а това бе последното, което Кенеди искаше в момента. Убийците от Племето на Юда не работеха сами, действаха по двама или трима. Мъжът, нарекъл се Алекс Уелс, беше мъртъв, но можеше да има други.

Кенеди надрънка няколко банални лъжи как всичко е наред и абсолютно нищо не се е случвало.

— Господ знае, че ти съчувствам — каза Изи мрачно. — Играта на „Забавни факти“ с Хейли и Ричард беше най-интересното в гостуването ми досега. И ме размазаха. Чувала ли си някога за Франки Кокоза 10 10 Певец от англо-италиански произход, роден през 1993 г. — Б.пр. ?

— Не — отговори Кенеди. — Изи, трябва да вървя. Някой тъкмо влезе.

— Добре. Какво е това ехо? Звучи сякаш си в тоалетната. А ако си там и някой тъкмо е влязъл, можеш да го съдиш.

— Аз съм… в коридора.

Внезапно Кенеди осъзна, че утрешните вестници щяха да са пълни с репортажи за жестокото самоубийство в Райгейт Хаус и Изи със сигурност щеше да научи за него. Затова тя промени решението си, заговори откровено и й разказа редактирана версия на скорошните събития. Обясни й само, че някой е умрял.

— Пред теб? — учуди се Изи. — Някой е умрял точно пред теб? Не загрявам.