Адам Блейк - Децата на Юда

Тя насочи вниманието си обратно към Партридж, който все още говореше за микроскопа и кратката му, но богата история.

— Но тогава — каза той — университетът „Суонзи“ се зае с оригиналния дизайн и започна да прави подобрения. Дори изобретиха наука, наречена нанопотенциометрия. Тя измерва промените в електрическия потенциал. Микроскопът разглежда проводимостта на повърхността на предмета и създава карта на електрическия му потенциал.

Гасан кимаше, но очите му бяха придобили стъклен вид.

— Можеш да го използваш за отпечатъци от пръсти — обясни му Кенеди важното. — Върши и милион други неща, но за полицията е нещо като машина за отпечатъци.

Партридж изглеждаше наранен от прекалено простото обяснение, но кимна.

— Традиционните процедури за снемане на отпечатъци използват мазните съставки от повърхността на кожата. Но същите тези съставки променят електромагнитния профил на всеки предмет, който докоснеш с ръка. Микроскопът просто премахва посредника и оглежда проводимостта на повърхността на предмета. Създава карта на електрическия потенциал, върху който отпечатъците изпъкват като гигантски фарове. И няма нужда въобще да докосваш повърхността, което означава, че няма опасност да унищожиш други улики като ДНК, докато търсиш латентни отпечатъци. И можеш да го програмираш да разпознава и реагира на определен отпечатък — например на главния ти заподозрян. Нещо като вълшебна лампа. Само дето е адски трудно да го използваш, защото трябва да настроиш чувствителността на отчитащото устройство идеално, за да не се объркаш с другите видове случайни или системни вариации в електрическото поле. Затова тези двама ентусиазирани младежи си скъсват задниците от работа и не мрънкат.

Кати Стърди и Уил Прайс вдигнаха очи притеснено, когато чуха щедрата похвала на Партридж. Бяха разопаковали съставките на микроскопа и го бяха сглобили. Сега Прайс нагласяше скоби и винтове, а Стърди отчиташе данните на малкия си таблет, който бе свързан с микроскопа чрез кабел. Ръш ги наблюдаваше, или поне Стърди, с възхитено изражение.

„Келвин“ не приличаше на вълшебна лампа. Всъщност не приличаше дори на микроскоп. Изглеждаше като идея на художник за прахосмукачка от научнофантастично списание, публикувано преди изобретяването на прахосмукачките. Всяка част имаше някак разнебитен вид. Единственото техническо постижение бяха образите върху таблета.

Стърди ги пооправи, използвайки контролите върху него. Занимава се с това доста време, преди накрая да кимне на Прайс. Той хвана оперативния край на устройството — сканиращата глава, дълга и дебела като измервателна линия, прикрепена към триметров кабел, и я прокара по пожарогасителя, монтиран на стената до него.

Екранът потъмня и след миг се появи нов образ. Беше трудно да разбереш какво виждаш. После Стърди го увеличи и показа повърхността на пожарогасителя.

— Двайсет? — промърмори й Прайс. — Двайсет и пет?

— Двайсет и пет — потвърди тя. — Ще засиля контраста с половин процент.

— Добре. Да държа ли неподвижно?

— Не. Прокарвай бавно. Точно така. Нагоре. Нагоре с един… спри.

Прайс бе насочил скенера към основата на пожарогасителя. Стърди потупа с върха на показалеца си контролите. Екранът примигна и линиите по него се появиха отново, увеличени. Кенеди и Гасан се озоваха вторачени в спираловидните извивки и ивици на пръстов отпечатък.

— Ха така! — доволно се ухили Партридж.

— Мили боже — ахна Гасан след кратка пауза на искрена възхита.

— Това е само първата битка — напомни им Кенеди. — Тук ще има много отпечатъци. Търсим един определен и ще ви предоставим с какво да го сравните — обърна се тя към студентите. — Ръш?

— А, да.

Ръш неохотно се отдели от Стърди и пристъпи към тях. Бръкна в джоба си и извади химикалка от неръждаема стомана, прибрана в найлонов плик за улики. Кенеди му беше казала да осигури нещо метално, ако може. Колкото по-голяма бе електрическата проводимост на повърхността, толкова по-добре работеше „Келвин“. Тя взе плика и го подаде на Стърди.

— Как ще действате сега? — попита Ръш.

— Взимаме отпечатък от химикалката — отговори Стърди, като пое плика предпазливо, — и го вкарваме в базата данни за разпознаване. После настройваме скенера да пренебрегва всичко, което не съвпада с него. Надявам се да успеем да вземем пълен отпечатък от химикалката, защото тогава ще имаме най-голяма възможност да идентифицираме частичните.