Адам Блейк - Децата на Юда

Внезапно натискът върху тялото на младежа изчезна, а Нахир скочи на крака. Ръш обаче си остана там, където беше. Можеха да го хвърлят отново на земята само ако допуснеше грешката да се изправи.

— Елате да видите шибаната врата — каза той сериозно.

— Предупредих те, момче.

— Не — обади се Тилмън. — Да отидем да видим вратата. Убеди ме, Ръш. Каквото и да си намерил, току-що си рискува врата заради него.

— Е, направих необходимото — изхърка Ръш и се надигна.

Заслизаха бавно по стълбите. Движенията на Тилмън очевидно бяха затруднени и той се нуждаеше от повече подкрепа. Но се справяше по равното, когато Ръш ги поведе през двойната врата и ги насочи към ямата.

— Ето там — посочи той. — Далечната страна. Под стъкления покрив.

Нахир влезе първи, а Ръш застана настрани да направи път на Тилмън. Искаше двамата мъже да видят вратата с очите си. После обаче забеляза, че слънцето отново се бе скрило и те може да пропуснат целта.

— Добре — каза той, като бързо пристъпи между тях. — Дайте да ви покажа.

Нямаше нужда да се притеснява. Пролуката в стената на ямата беше ясно видима въпреки лошата светлина, защото вратата бе отворена, а тъмнината отвъд нея бе по-дълбока отколкото в ямата.

Но Нахир и Тилмън не гледаха вратата.

А мъжа, който стоеше от другата страна на ямата, точно срещу тях.

— Това е лош късмет — проговори мъжът със спокоен, почти тържествен тон.

— Бер Лусим — ахна Нахир.

Предвестникът изглеждаше замръзнал на мястото си, неспособен да осмисли това, което вижда.

Ръш изпита нещо като замайване. Бяха дошли толкова далеч, за да присъстват на тази среща, че за миг той почти повярва, че някои неща наистина са предопределени.

Бер Лусим ги разглеждаше хладнокръвно. Ако се чувстваше заплашен от присъствието им, това не личеше по лицето и позата му. Ръш реши, че това е доста ужасяващо.

— В тези последни моменти на стария ред — заговори Бер Лусим — все още е възможно хората да умрат. Но след това последно велико умиране смъртта ще приключи завинаги. Следователно смятам, че от моя страна ще е прекалено самонадеяно да ви убия. И нагло. Сякаш утвърждавам силата си в този живот, макар да навлизам в следващия, във вечния свят. Не изпитвам желание да извърша това. Така че ако искате да умрете, трябва да изразите предпочитанията си или да демонстрирате желанието си чрез категорично действие.

Нахир скръсти ръце над гърдите си и внезапно две сики се озоваха между пръстите му.

Бер Лусим се засмя, сякаш беше чул адски смешен виц.

— Да — кимна той. — Нещо такова.

Ръцете на Нахир се стрелнаха нагоре в светкавично и грациозно движение, което накара Ръш да си помисли за миг, че вижда танцьор на фламенко. Двата ножа очертаха успоредни линии. Бер Лусим едва помръдна в отговор, но сега и в неговата ръка имаше нож, който посрещна остриетата на Нахир във въздуха. Прозвучаха две звънтящи като камбанка ноти. Ножовете на Нахир излетяха вляво и вдясно и проблеснаха, когато попаднаха в слънчевия лъч.

Нахир извади нови ножове, а Тилмън — пистолета си, но Бер Лусим беше по-бърз от тях. Прекоси ямата с енергичен скок и се озова между двамата мъже. Очевидно не се притесняваше, че вече му се налага да се бие на два фронта.

Нахир насочи третата си сика към гърдите му, а той отскочи настрани, завъртя ножа си и прободе китката му, като едва не преряза ръката му.

В този момент Тилмън вече се прицелваше, но движенията му изглеждаха комично бавни в сравнение с тези на двамата Елохим. Бер Лусим дори не се завъртя към него, а само му изби пистолета с ритник, после насочи вниманието си към Нахир.

Серия светкавични размахвания на сиката принуди Нахир, който вече можеше да се защитава само с една ръка, да отстъпи назад и да отдалечи Бер Лусим от обсега на Тилмън.

Тилмън се препъна след него. Ръш, който до този момент бе стоял замръзнал в шок, се стегна достатъчно, за да изкрещи:

— Лио, недей!

Хвърли се напред, но в трите секунди, които му бяха нужни да стигне до него, се случиха много неща.

Бер Лусим се закова на място и остави Тилмън да го халоса силно по главата. Предвестникът не изглеждаше особено засегнат от удара и в същото време заби лакът в гърлото на Тилмън.

Нахир нападна отчаяно, но Бер Лусим блокира атаката, после преряза другата му китка, сякаш му се подиграваше.

Нахир се скова, а по лицето му се изписаха болка и тревога. Бер Лусим се наведе и го ритна в корема, после заби сиката в едната страна на главата му. Острието в черепа на Нахир издаде звук като от сатър, разцепващ диня.