Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Старецът продължи да разказва, а Холидей се сети за старинната карта, която бе видял в един музей. Тя бе нарисувана от братята Пицигано, прочути венециански картографи от първата половина на XIV в., и на нея бяха изобразени Азорските острови много преди те да бъдат открити от европейците и почти двеста години преди първото плаване на Колумб.

Илюстрирайки древен финикийски мит, братята Доменико и Франческо Пицигано бяха поставили конник в края на своята карта, точно на мястото, където се намираха Азорските острови. Ръката на мъжа сочеше на запад, а надписът в краката му предупреждаваше всеки, дръзнал да се отправи на запад, че ще бъде погълнат от „Морето от мъгла и мрак“, съвсем нелошо описание на Северния Атлантик при лошо време.

Любопитно, но същият този израз — Море от мъгла и мрак — бе използван и от Хашхаш ибн Саид ибн Асуад 42, мавърски картограф, работил в Испания, за да опише пътуването си по море, което предприел през IX в., цели петстотин години преди Колумб. Дори името на мястото на остров Корву, където била намерена статуята, звучеше логично — Пунта ду Марку, или граничен маркер , който сякаш казваше: не отивай нататък .

— Той казва — продължи да превежда Тавареш, — че ако имате още въпроси, непременно трябва да се срещнете с един човек, който живее на Корву. — Обърна се към стареца: — Como o senhor te chama? — „Как се казва господинът?“

— Rodrigues — отвърна старецът с ясен глас, докато пожълтелите му зъби стискаха мундщука на дългата глинена лула. — Helder Rodrigues. Clerigo.

— Свещеник — каза Тавареш. — Казва, че човекът, с когото трябва да се срещнете, е свещеник.

На следващата сутрин капитан Тавареш ги откара до Корву. Денят бе мрачен, небето бе изпълнено с разпокъсани облаци, които се носеха ниско над все още бурното море. „Сан Педро“ пореше бавно малките вълни, а те блъскаха глухо по корпуса му.

Очертанията на Корву изникнаха на хоризонта веднага след като заобиколиха вълнолома на Санта Круз даш Флореш. Островът приличаше на огромен кекс, който не е бухнал достатъчно в единия си край. Причината за тази необикновена форма се криеше във вулканичния конус, ерозирал през милионите години, през които е бил изложен на ветрове и бури, но все пак оцелял през вековете, докато огънят, който го бе създал, отдавна бе изстинал. Днес стръмните склонове на вулкана бяха покрити с гъста зеленина, а огромните му скали приличаха на носа на праисторически кораб.

Едва петнайсетина морски мили разделяха Флореш от съседния му остров, затова пътуването със „Сан Педро“ продължи само четирийсет минути. Градчето Корву се бе вкопчило в един по-полегат склон в най-южната част на острова, а покритите му с червени керемиди къщи бяха разпръснати по протежение на малък залив с един-единствен кей и без вълнолом.

Вместо да хвърли котва в пристанището, Тавареш насочи стария „Крис-Крафт“ на север покрай стръмната брегова линия.

— Къде отиваме? — попита Пеги, когато градчето започна да се смалява в далечината.

— Ще обиколим острова. Ще ни отнеме само няколко минути. Ще ви покажа Пунта ду Марку. Краят на света.

Продължиха на север, брегът ставаше все по-стръмен и по-стръмен, докато накрая склоновете му преляха в черни отвесни скали от вулканичен базалт, в чието подножие се разбиваха огромни океански вълни. От едната страна бе морето, от другата — сушата, неудържима сила се сблъскваше с неподвижна маса и всяка се опитваше да надделее в тази нескончаема битка, която продължаваше вече милиони години.

Холидей се замисли за меча и за мъжа, който може би го бе носил. Това ли бе крайната цел на пътуването му? Този самотен остров ли в това още по-самотно море е трябвало да приюти несметните богатства, скрити още по времето на Исус в Храма на Соломон в свещения град Йерусалим? Или пък всичко бе измислица, мит като този за крал Артур и неговия меч Ескалибур?

В този момент Холидей, който бе стъпил здраво на полюшващата се под краката му палуба, разбра, че това всъщност няма значение. Мечът, историята, свързана с него, и дългото пътуване бяха променяли, оформяли, манипулирали събития и съдби в продължение на две хиляди години, а една толкова дълга и толкова въздействаща история трябваше да носи някакво послание. Историята за Артур и Ескалибур може да бе детска приказка или мит, но мит, който бе въздействал на милиони хора и променил безброй съдби.

— Отнесъл си се, Док — каза Пеги и застана до него. Усмихна му се ласкаво. — Пак ли потъна в историята?