Вэл Макдермид - Разплата

Вече се канеше да се откаже, когато най-сетне попадна на следа. „Булевардът на залеза“ беше залязъл до такава степен, че човек не можеше да си представи как някога е можел да събуди искрица надежда у когото и да било. Беше двуетажно здание с олющена червеникавокафява мазилка, построено като неправилен правоъгълник около паркинг, на който местата за колите бяха очертани с изтрити бели линии. Отдаваните под наем помещения напомняха на самостоятелни апартаменти. Ако човек наемеше апартамент на партера, можеше практически да паркира точно пред вратата. Идеално място, ако искаш да натовариш мъртва проститутка в багажника си, без някой да те забележи.

Кевин паркира колата до рецепцията, която се намираше в първия апартамент от лявата страна на партерния етаж. Дебелото момче зад гишето му се стори недорасло да се бръсне, камо ли пък да пие. Имаше нездрав тен, лицето му беше на буци от подкожни пъпки, а космите на веждите му стърчаха в пет посоки. Мръснокафявата му коса, намазана с гел, стърчеше на върха на главата му и го караше да прилича на избягал от комедийно шоу. Той почти не откъсна поглед от комикса, който четеше, само изсумтя:

— Да?

Кевин отвори полицейската си карта. Трийсет секунди бяха необходими на хлапето да осъзнае какво вижда пред себе си. То прехвърли огромна буца дъвка от едната си буза в другата и придоби отегчено и уморено изражение. После каза пак:

— Да?

Очевидно моментът не беше подходящ за размяна на учтиви реплики.

— Ти ли беше на смяна на трети?

Последва ново прехвърляне на дъвката, после кратко дъвчене. Ръката му, която напомняше на надута гумена ръкавица, издърпа едно чекмедже и измъкна оттам разграфен лист хартия. Момчето заби пръст в третия квадрат на горния ред. КХ, БД, РТ.

— Това съм аз. Роби Трехърн.

— Спомняш ли си нещо особено от тази вечер?

Трехърн поклати глава.

— Не.

— Мога ли да прегледам регистъра?

— К’во ще кажеш за разрешение? Нали трябва да покажеш нек’во разрешение?

Кевин заложи на предположението, че Роби Трехърн е точно толкова тъп, колкото изглеждаше.

— Не и ако просто ми го покажеш.

— Ахааа! Добре — той остави комикса и обърна монитора на бюрото пред себе си така, че да може да го вижда и Кевин. Пръстите му заподскачаха учудващо бързо по клавишите и на екрана се появи една страница. В най-горната й част имаше дата. На нея бяха записани само заетите стаи. Бяха шест в регистъра фигурираха имената на гостите, адресите им, регистрационните номера на колите и начинът, по който е било извършено плащането. Трима от шестимата бяха платили в брой.

— Проверявате ли информацията, която ви дават хората, когато наемат стая тук?

— Как да я проверяваме?

— Ами например искате ли от тях да ви представят някакви документи за самоличност? Проверявате ли дали регистрационните номера отговарят на марката и модела на колата в базата данни на пътна полиция?

Трехърн го изгледа така, сякаш беше извънземен.

— От мен се иска да проверявам само дали функционират кредитните им карти. Ако искат да дадат фалшиви имена и адреси, кой го е грижа?

— Ами да, за какво ви е да поддържате точен регистър? — сарказмът на Кевин не беше оценен от хлапето.

— Именно. Не си струва труда.

— Можеш ли все пак да ми разпечаташ едно копие от страницата? — попита Кевин. — Попълват ли гостите регистрационни формуляри?

— Да, ама ги изхвърляме веднага щом въведем данните в компютъра — той се захили самодоволно. — Няма да се уредиш с ДНК днес, ченге.

Кевин все повече се убеждаваше, че именно това бе мястото, което търсеше. Всеки, който бе отсядал дори веднъж тук, щеше да е наясно колко подходящо е разположението и колко небрежен е персоналът.

— Знам, че ще ти е трудно да си припомниш, Роби, но спомняш ли си някой от персонала или пък гост да се е оплаквал, че подът в някоя стая е мокър? Или че има много влага в банята? Искам да кажа, необичайно много.

— Ама че шибан въпрос — много странен — измърмори недоволно Роби. — Навсякъде в баните има вода. Вани, душове, тоалетни, умивалници. Нормално е в банята да е мокро, нали?

Кевин имаше деца и знаеше, че човек обича децата си безусловно, без значение какво казваха, правеха и като какви хора израстваха. Но му беше трудно да повярва, че някой е в състояние да обича така Роби Трехърн.

— Казах „необичайно“ — отвърна той, налагайки си да прояви търпение.

Роби се зае да рови в ухото си с показалец, после огледа резултата.