Вэл Макдермид - Разплата

Франклин отвори уста, за да отговори, но беше прекъснат от един от техниците, който го повика откъм къщата.

— Шефе! Тук има нещо, което трябва да видите.

— Какво става? — Франклин хвърли раздразнено цигарата и тръгна с тежки стъпки обратно. Тони го последва, предполагайки, че си струва да се възползва от всеки шанс да се добере до повече информация за случая.

Техникът сочеше мястото, където една от гредите на тавана опираше в стената. Наблизо бе опряна сгъваема стълба.

— Почти невъзможно е да бъде забелязана. Когато слизах надолу по стълбите, мярнах едва забележимо проблясване. При нормално осветление не може да се види, това е, защото сме запалили прожекторите за местопрестъпление.

— Не виждам какво имате предвид — каза Франклин и се взря в тавана, присвивайки очи.

— Качих се да видя какво е. Става дума за миниатюрна камера. Налага се да направим пълна проверка за електронни устройства. Но по всичко личи, че някой ги е шпионирал.

Франклин хвърли към Тони ироничен поглед през рамо.

— Дотук бяхте с вашата теория. Ванс е бил в затвора до вчера сутринта. Няма начин той да стои зад всичко това.

— Така ли мислите? Поговорете със сержант Амброуз от полицията на Уест Мърсия за контактите на Ванс с външния свят.

— Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, докторе, ще имам предвид казаното от вас — каза снизходително Франклин. — Но не бих заложил месечната си заплата на Джако Ванс.

— Ще видим какво ще покаже ДНК анализът на спермата по гърба на Луси.

Раздразнен, Тони се предаде, обърна се и започна да смъква гащеризона. Не можеше да направи нищо повече тук. Франклин можеше и да се преструва, че не е предубеден, но това си беше само преструвка. Той вярваше, че отговорът на въпроса кой е извърши престъплението се крие в професионалния живот на Луси Банърман, и щеше да насочи разследването натам, поне докато неоспоримите резултати от съдебномедицинската експертиза не представеха нещо повече от простото убеждение на Тони, основаващо се единствено на инстинкт и професионален опит.

Беше вече на половината път към шосето, когато осъзна, че Карол е взела колата и няма как да се прибере.

За малко повече от двайсет и четири часа животът на Мики Морган се обърна надолу с главата. Новината за бягството на бившия й съпруг достигна до прага на провинциалния й дом във формата на половин дузина ченгета, които сякаш бяха избягали от някой телевизионен сериал. Черни костюми, фуражки, бронежилетки и лица, безизразни като гранитни плочи. Мики беше привикнала да й се възхищават и се чувстваше объркана от това, че погледите на мъжете се плъзваха безразлично по нея, докато разположението на кухнята и задния й двор явно будеха у тях повече интерес. Ръководителят им се представи като Калман. Тя предполагаше, че това е фамилното му име, но беше прекалено смутена, за да се опита да уточни.

Макар кухнята на дома й да беше толкова просторна, че дузина от конярите биха могли да закусват тук, мъжете в черно сякаш запълваха цялото налично пространство.

— Не разбирам — каза Мики. — Как е успял да избяга?

— Не разполагам с много подробности — отвърна Калман. — Знам само, че се е представил за друг затворник, който същия ден е трябвало да излезе в отпуск.

— И е бил в „Оукуърт“? Господи, но това е съвсем наблизо!

— На около четиридесет и пет мили оттук. Това е и една от причините да сме толкова загрижени за вашата безопасност.

Бетси влезе точно навреме, за да чуе отговора на Калман. Тя смъкна шапката за езда и тръсна глава, за да освободи косата си. Със заруменялото си от ездата на открито лице тя изглеждаше много по-жизнена от командосите, които се мотаеха из кухнята.

— За какви четиридесет и пет мили става дума? — попита тя, застана инстинктивно до Мики и постави ръка над лакътя на приятелката си.

— Такова е разстоянието оттук до затвора „Оукуърт“. Откъдето, доколкото разбирам, Джако е избягал току-що — Мики хвърли бърз поглед към Бетси, с който я предупреждаваше да бъде предпазлива. — Тези полицаи са тук, за да осигурят нашата безопасност.

— А имаме ли нужда от охрана? — попита Бетси. — Нима има причина Джако да пожелае да ни стори зло?

— Такива са нарежданията ми, госпожо Торн — отвърна Калман.

„Той знае отлично какво е положението, каза си Мики. Получил е инструкции. Някой му е разказал за фиктивния брак, който двамата с Джако сключихме, за да защитим моята кариера от истеричната хомофобия на таблоидите. За какво ли всъщност е тук — за да ни охранява или за да ни наблюдава?“