Вэл Макдермид - Разплата

— Съгласна съм с Бетси — каза Мики.

Но този разговор се беше провел по-рано, преди Калман да дойде да съобщи за двойното убийство в Йоркшър, което според шефовете му било дело на Ванс. Този път полицаят до него имаше оръжие — голяма, черна пушка, каквато тя бе виждала досега само на телевизионния екран. Изглеждаше просто нелепо — какво общо можеше да има между автомат „Хеклер&Кох“ и готварска печка „АГА“?

— Не ми се вярва Джако да тръгне насам — каза Мики. — Несъмнено има и други възможности.

— Възможности ли? — Калман произнесе думата така, сякаш я чуваше за първи път. — Предпочитаме да се съсредоточаваме върху най-близките до ума отговори. От опит знаем, че обикновено те са и верните. Ще ви осигурим цялостна охрана. Двете входни алеи ще се охраняват от полицаи, други въоръжени полицаи ще патрулират из землището на имението ви. Знам, че вашите хора обикалят полето. Ще поговорим с тях, ще им обясним какви са изискванията, ако се наложи да бъдат предприети някакви мерки. Не е необходимо да се тревожите, уважаеми дами. Трябва само да бъдете внимателни.

После те излязоха с тежки стъпки в двора, оставяйки Мики и Бетси да се взират една в друга през кухненската маса.

Бетси бе проговорила първа.

— Обаждал ли ти се е? — попита тя.

— Не ставай глупава — отвърна Мики. — Не би извършил такава лудост. А ако се беше обадил, нима мислиш, че нямаше да ти кажа?

Усмивката на Бетси беше насилена.

— Лоялността понякога добива странни форми.

Мики скочи и заобиколи масата. Притисна се към Бетси и каза:

— Ти си единственият човек, комуто дължа лоялност. Омъжих се за него само защото исках да бъда с теб.

Бетси погали Мики по косата.

— Знам. Но и двете знаехме, че около Джако има нещо нередно, а и двете предпочетохме да си затваряме очите. Боях се, че може да очаква нещо подобно от нас и сега.

— Нали чу какво каза Калман. Като казват, че се е насочил към нас, надали имат предвид, че ще дойде на чай — тя целуна Бетси по челото. — Те ще ни пазят.

Не можа да види изражението на Бетси — което може би беше по-добре.

— Калман и неговата весела дружина? Щом казваш така, скъпа. Щом казваш.

Улицата в предградието беше тиха по това време на деня, можеше лесно да се намери място за паркиране, защото много хора бяха отишли с колите си на работа. Ванс спря през няколко къщи от адреса, който го интересуваше. Не беше поставил камери за наблюдение в тази къща. Карол Джордан беше достоен противник; нямаше намерение да я подценява. Затова пък човекът, който бе провел проучването за него, му беше осигурил ценна информация, която много улесняваше следващия ход на Ванс.

Той извади таблета и провери какво показваха камерите, монтирани в старата селска къща. Както бе очаквал, Джордан и Хил бяха там. Тя слизаше по стълбата от полуетажа и като че ли го оставяше там. Изкушаваше се да погледа, но всъщност единственото, което му бе необходимо да знае, че те са достатъчно надалеч, за да има възможност да свърши това, за което бе дошъл. Нахлузи здрави гумени ръкавици и се усмихна.

Беше сложил всичко необходимо в един от леките сакове от промазана материя, които Тери му беше осигурил. Озърна се за последен път, за да се убеди, че наоколо няма никого. После вдигна полека сака и тръгна по алеята към къщата на Тони Хил. Заобиколи и мина зад къщата, покрай страничния покрит вход с козирка над стълбите, които водеха към приземния апартамент на Карол Джордан.

Когато се озова зад къщата, постави много внимателно сака на земята и пристъпи към малкия алпинеум в единия край на двора. Един от камъните беше изкуствен, в кухината имаше ключ за задната врата. В бележките на частния детектив пишеше: „Хил е класическият разсеян професор. Забрави да вземе ключовете от къщата в два от петте дни, през които го наблюдавах“. „Къща с наемател, мислеше си Ванс, докато си отключваше. Като в сериала «Щастливи дни».“

Прекоси предпазливо долния етаж, позволявайки си да се позабави, за да почувства атмосферата в жилището на Тони Хил, дребният особняк, който беше повярвал, че ще успее да победи Джако Ванс. Ако се съдеше по докладите на частния детектив, той никак не беше общителен. Изглежда Карол Джордан беше единственият приятел, който бе имал през живота си. Следователно, колкото повече мъка причинеше на Карол Джордан, толкова повече щяха да страдат и двамата.

Под стълбите се виждаше врата, която вероятно водеше към приземния етаж. На вратата имаше резета, но те бяха врътнати. Не беше заключена и секретната брава. Вратата се отвори, щом я докосна. Дотук с измишльотините, че отношенията им били съвсем официални, като между наемател и наемодател. Очевидно всеки от тях влизаше и излизаше свободно в личното пространство на другия, зачитайки някакви граници толкова, колкото би го направило и ято врабчета.