Вэл Макдермид - Разплата

Ванс облече сакото на костюма и взе в ръка едно дипломатическо куфарче. После взе автобус до терминала, но вместо да се упъти към гишетата за регистрация, отиде при офисите на фирмите, отдаващи коли под наем. Възможно бе мерцедесът да е забелязан от някого или регистриран от камерите за контрол на движението, а той нямаше намерение да рискува. Ползвайки паспорта на Патрик Гордън, той нае един безличен форд лимузина с навигационна система и нареди плащането от сметка, в която имаше пари, чийто път, ако можеше да се проследи, би отвел чак до Гранд Кайман. Лекотата, с която се извърши трансакцията, му направи впечатление като още нещо, променило се към по-добро. Пофлиртува леко с жената зад гишето, но не чак толкова, че да го запомни.

Само след двайсет минути той вече беше на път, необходимите за отмъщението му вещи бяха прехвърлени от едната в другата кола. Ако всичко се развиеше по план, щеше да е приключил с втората част от разплатата след броени часове. А можеше да приключи и с третата, ако имаше попътен вятър. Единственият въпрос, който се въртеше в ума му, беше дали после да наеме стая в мотел, или да се върне с колата обратно чак до Винтън Удс. Какъв лукс да разполагаш с такъв избор, мислеше си той. Прекалено дълго бе живял като в капан, без да разполага с друго освен най-примитивните избори, принуден да спазва чужди правила. Трябваше да навакса толкова много време, изгубено по вина на Карол Джордан и Тони Хил, и на онази кучка, бившата му жена. Сега те всички щяха да бъдат осъдени на живот, изпълнен със страдания. Страдания, от които не можеш да избягаш.

Ванс се усмихваше на тази мисъл, когато спря край една бензиностанция. Онова, което вършеше, му гарантираше истинско удовлетворение. Един ден, когато заживееше на сигурно място, във вила на Карибите или в имение някъде в арабския свят, щеше да си припомня всичко това и спомените да го изпълват с неподправено удоволствие до края на живота му. Мисълта, че жертвите му щяха да продължават да страдат и тогава, бе като черешката на върха на тортата.

И дума не можеше да става за тръгване след Карол. Тони стоеше безпомощно на горната площадка, смазан и съсипан от яростните й нападки. Имаше чувството, че връзката между тях бе безмилостно унищожена. Беше изоставен, сам, на произвола на съдбата, не на последно място и защото тъкмо Карол знаеше най-добре какво да каже, за да му причини най-силна болка. А беше и права. Доверяваше му се безрезервно, бе поемала страшни рискове заради него, беше излагала дори живота си на опасност за него. А той не бе оправдал доверието й.

Сега знаеше, че е трябвало да обхване мислено по-голямата картина. Но нали беше толкова уверен, че си е припомнил всичко важно, свързано с Ванс. Не бе пожелал да разговаря с психоложката на затвора, подценявайки професионалните й качества, тъй като тя се бе поддала на чара на престъпника. А това не означаваше, че тя не е можела да сподели нещо важно. Не бе разговарял със затворника с билет за временно освобождение, чието място бе заел Ванс. В самонадеяността си реши, че съучастникът на Ванс нямаше да му каже нищо полезно, нищо, което би подпомогнало някое прозрение. Беше оставил Амброуз да проведе разговорите, на които беше редно поне да присъства. Това, че от тези разговори би узнал повече, не беше предположение, а хладен, необорим факт. А той бе допуснал вниманието му да бъде отклонено от желанието на Пола Карол да си тръгне, обградена от ореола на славата. Самият той споделяше това желание. Винаги бе искал само най-доброто за Карол. Вероятно по-често не бе успявал да осъществи този свой стремеж.

Стоеше край стълбите, взираше се в зловещата картина и се опитваше да намери някакъв смисъл в това, което виждаше. Трябваше да е Ванс. Тони нямаше проблеми с приемането на идеята за съвпадение, но понякога обяснението, което умът ти даваше за станалото, беше и единственото вярно. В този случай идеята за произволно съвпадение излизаше извън границите на допустимото.

Разбира се, съществуваше и друга възможност. Друга възможност съществуваше почти винаги.

— Доктор Хил! — Франклин бе повишил тон, призовавайки го да се върне към действителността.

Тони обърна гръб на сцената, която бе гледал дотогава, и слезе долу.

— Това няма нищо общо със секса — каза той на Франклин, който го изгледа невярващо.

— Какво искате да кажете с това, че няма нищо общо със секса? С поред първоначалната експертиза той ги е убил, докато са извършвали сексуален акт, и после, след като прерязал гърлото на жената, я е чукал, докато е умирала — Франклин явно се люшкаше между гняв и сарказъм. — Бихте ли ми казали в какъв смисъл престъплението няма връзка със секса?