Вэл Макдермид - Разплата

— Ти пожела да участваш — каза той безпомощно, съзнавайки още докато го казваше, че в случая истината не може да му послужи за защита.

— А ти така и не се опита да ме възпреш, нали? Нито за миг не помисли какви могат да бъдат последиците за мен. Никога не си мислил за това. В нито един от случаите, когато рискувах всичко заради теб. Защото имаше нужда от мен — в гнева й се примесваше и присмех. — А сега се стигна и дотук. Седеше си вчера, съставяше шибаната си преценка на рисковете и нито за миг не се сети да споменеш, че Ванс може да се насочи към хората, които обичам. Защо, Тони? Не беше на мнение, че това би представлявало интерес за мен, така ли? Или просто нищо подобно не ти дойде на ум?

Физическата болка не му беше непозната. Случвало му се беше да лежи гол, вързан, на циментов под, оставен там, защото изглеждаше мъртъв. Беше се изправял лице в лице срещу убиец с пистолет в ръка. Но нищо от онова, което бе преживял, не му бе причинявало такава болка, каквато му причиниха обвиненията на Карол.

— Не ми…

— Я виж ти! Най-сетне изглеждаш разстроен. Това ли те притеснява? — Тя пристъпи към него и го блъсна така силно в гърдите, че той залитна назад. — Смущава те факта, че не успя да предскажеш това, а? Не можа да го изчислиш? Че не си непогрешим, за какъвто си се имал? Великият Тони Хил оплеска нещата и сега брат ми е мъртъв! — Тя го блъсна отново и той трябваше да се отмести, за да не падне по стълбите. — Защото именно това се случи. Ти си този, от когото се очаква да може да прецени какво ще сторят мръсници като Джако Ванс. Но се — провали тя махна с ръка, сочейки към картината, която се разкриваше на леглото. — Виж това, Тони. Гледай натам толкова дълго, че после, като затвориш очи, да можеш да виждаш само тази сцена. Ти го направи, Тони! Ти си виновен за това не по-малко, отколкото е виновен Джако Ванс.

Карол сви ръце в юмруци и той трепна.

— Колко си жалък! — изръмжа тя. Извърна се рязко и почти затича надолу по стълбите. Тони погледна надолу и срещна погледа на Франклин, който само поклати глава. Сега осъзна, че всички, които бяха в къщата, бяха прекъснали работа и се взираха в него и в Карол.

— Мога ли да попитам къде отивате? — каза Франклин, протягайки ръка в опит да спре Карол, когато тя мина покрай него.

— Някой трябва да каже на родителите ми — отвърна тя. — И някой трябва да остане при тях, за да не допуска Ванс да унищожи и тях.

— Бихте ли оставили адреса на сержант Моран, ето там? — Той посочи към масичката в единия ъгъл на палатката, където някаква жена с ватирано яке и бейзболна шапка седеше пред отворен лаптоп. — Ще се обадим на местната полиция, за да пратят някого да наблюдава къщата, докато вие стигнете там.

— Благодаря — отвърна тя. — Трябва да се обадите и на полицията на Уест Мърсия във връзка с преследването на Джако Ванс. Ще дам имената на разследващите детективи на сержант Моран.

Тони се изтръгна насила от вцепенението, в което го бе хвърлил шокът, и извика след нея:

— Карол, почакай!

— Ти няма да дойдеш с мен — каза тя. Думите й прозвучаха като затръшване на врата. И той остана отвън, пред затръшнатата врата.

Не беше приятно да се седи в офиса. Сянката на онова, което бе сполетяло Карол, бе надвиснала над всички като сянка на погребален саван. Така си мислеше Крис, докато шофираше по хребета на Пенините, навлизайки в Дарбишър. Докато шофираше, тя отпиваше от кафето си. Беше дотолкова изстинало, че ако някой друг го опиташе, би му било трудно да прецени дали е стоплило се айс–кафе или останка от някога горещо кафе. Беше й все едно. Кафето й беше необходимо заради способността му да я държи будна. Започваше да изпитва чувството, че се е сраснала с колата след вчерашното пътуване до имението на Кей Халам.

В идеалния случай тя би успяла да се добере до екземпляр на иззетата книга на Джеф Уитъл за Ванс, убиецът на ченгета, и би се сгушила в някой ъгъл, за да я прочете, преди да потегли да търси среща с автора. Но това явно бе един от редките случаи, в които под „иззета и унищожена“ се разбираше дословно именно това. Явно екземпляр на „Спортсменско убийство“ не се намираше лесно, а дори да бе намерила книгата, нямаше да има време да подготвя подобно домашно.

Не и сега, когато убийствата вече бяха започнали. Все още никой не бе обвинил публично Ванс за двойното убийство на Майкъл Джордан и приятелката му, но всички от отдела за особено тежки престъпления бяха напълно наясно от кого трябва да се търси отговорност.