Вэл Макдермид - Разплата

Спомни си и кога се запозна с Луси. Беше се върнал в Брадфийлд след кратък и не особено успешен опит да привикне към академичния живот; Карол също се бе върнала, след травмата, която едва не я унищожи психически. Беше се нанесла отново в апартамента на брат си, който сега Майкъл делеше с Луси. След като бе прекарал само пет минути заедно с тях двамата, Тони разбра защо Карол не приемаше живота си с тях дори като временно решение. Някои двойки си подхождат така добре, че е невъзможно да си представиш присъствието на трети човек край тях. След като бе прекарал една вечер с Майкъл и Луси, всеки би бил в състояние да си ги представи след четиридесет години — все още заедно, все още намиращи удоволствие в общуването един с друг, все още разменяйки обичайните си шеги.

И така, Карол се бе пренесла в самостоятелния апартамент в приземната къща на Тони, а впоследствие Майкъл и Луси се възползваха от големия скок в цените на недвижимите имоти в началото на двайсет и първи век, съумявайки да заменят апартамента си за великолепна провинциална къща някогашен хамбар, превърнат в жилищна сграда в долината на Йоркшър. Една от причините да се преместят там беше желанието им да създадат семейство далеч от изнервящата атмосфера на градския живот. Тони предполагаше, че отглеждането на деца насред пустошта щеше да създава друг вид напрежение, тъй като всяка дейност, свързана с тях, от училище до игра с връстници, щеше да изисква транспортирането им с кола. Но никой не бе поискал мнението му. А сега те бяха мъртви. И мечтата им да имат деца бе загинала заедно с тях.

Самодоволният глас, разнасящ се от навигационната система, му каза да влезе във второто отклонение вляво. За негово учудване се оказа, че бяха пристигнали. Нямаше никакъв спомен от по-голямата част от пътя и се запита дали това се бе отразило положително на шофьорските му умения.

Когато завиха, светът около тях изведнъж се промени. Вместо сред провинциален пейзаж с морави, чиято зеленина се преливаше в сивото на преградните стени, те се озоваха насред сцена, която имаше подчертано градски характер. Няколко полицейски коли, микробусът на моргата и още няколко немаркирани коли бяха паркирани от двете страни на пътя.

Бяла палатка бе долепена към задната част на къщата — Тони си спомни, че там беше централният вход. Въпреки белотата си, по някакъв парадоксален начин тя изглеждаше по-потискаща от всичко в околния пейзаж. Той заби рязко спирачки, за да не се удари в колата пред себе си, и паркира рязко зад нея.

Пътят от централата на Брадфийлдската полиция дотук не им бе отнел повече от час, но Карол изглеждаше остаряла с години. Кожата и бе изгубила свежестта си, едва забележимите бръчици по лицето й се бяха вдълбали в него и се виждаха отчетливо. Тих стон се изтръгна от устните й.

— Толкова ми се искаше да повярвам, че Блейк е объркал нещо — каза тя.

— Искаш ли да отида да проверя кой ръководи операцията? — попита Тони. Много му се искаше да й помогне, но не знаеше точно с какво. Познаваха се от толкова години и сега, точно когато тя имаше най-голяма нужда от него, той беше напълно безпомощен.

Карол си пое дълбоко дъх и издиша бавно.

— Искам да видя всичко сама — каза тя и отвори вратата. В колата нахлу леден вятър.

Тъкмо бяха излезли навън, когато към тях пристъпи униформен полицай с папка в ръка.

— Това е зона с ограничен достъп — каза той. — Нямате право да паркирате тук.

Тони пристъпи напред.

— Това е главен инспектор Карол Джордан. Аз съм доктор Тони Хил от Министерството на вътрешните работи. Къде можем да намерим ръководителя на операцията?

Младият полицай изглеждаше озадачен. После лицето му се проясни — явно бе намерил решение на проблема.

— Документи за самоличност? — попита той с надежда.

Карол се облегна на колата и притвори очи.

Тони стисна полицая за лакътя и го отведе встрани.

— Убитият е неин брат. Тя е инспектор от криминалната полиция на Брадфийлд. Има право на цялата учтивост, на която сте способен в момента. Никой няма да ви създаде проблеми, ако ни заведете при шефа, но аз лично ще направя всичко възможно да ви вгорча живота, ако не го направите незабавно.

Нищо в тона му не подсказваше, че би могъл и да отстъпи.

Още преди да се стигне до конфликт, един висок, мършав човек с надвиснали над очите вежди и голям, подобен на клюн нос, излезе от палатката и ги видя. Той махна с ръка и извика:

— Полицай Гримшоу? Доведете главен инспектор Джордан при мен.