Вэл Макдермид - Разплата

Полицаят, от чиито плещи се смъкна сякаш тежестта на целия свят, ги поведе покрай колите и нагоре по алеята към къщата на Майкъл и Луси. Високият мъж тръгна забързано към тях.

— Познаваш ли го? — попита Тони.

— Това е главен инспектор Джон Франклин — отвърна Карол. — Работихме заедно поне в известен смисъл — по убийствата „РигМароул“. Един от труповете беше открит в неговия район. Не ме харесваше. Никой в полицията на Западен Йоркшър не ме харесва. Не харесват и теб, между другото. Не и след като ги накарахме да изглеждат като последни идиоти в случая с Шаз Боуман.

Франклин наближи. Полите на тренчкота му се развяваха заради бързината, с която се движеше.

— Главен инспектор Джордан — каза той смутено. Говореше с толкова силен йоркшърски акцент, че сякаш удряше с всяка дума събеседника си по главата. Колкото и да се стараеше, никога нямаше да му се удаде да изобрази съчувствие. — Много съжалявам — после огледа Тони от горе до долу. — Струва ми се, че не ви познавам — каза той.

— Аз съм доктор Тони Хил. От Министерството на вътрешните работи.

Рошавите вежди на Франклин отскочиха нагоре.

— Профайлърът. Чия идея беше да ви замесят в този случай?

— Не съм тук по служба — каза Тони. — Тук съм като личен приятел на главен инспектор Джордан. А познавах и жертвите. Така че, ако мога да помогна с нещо…

Изражението на Франклин беше скептично. Вятърът довя пръски дъжд над голата морава и Карол потръпна.

— Скоро ще пристигне мобилната полицейска станция, но засега… можем да поговорим в моята кола.

— Искам да ги видя — каза Карол.

Франклин беше видимо обезпокоен.

— Струва ми се, че това не е добра идея. Не бихте искали да имате такъв спомен от хора, които сте обичали.

Карол като че ли мобилизираше всичките си физически сили.

— Не съм дете, господин Франклин. Била съм на местопрестъпления, от които не малко детективи биха изгубили апетита си за дни наред. Аз съм опитен криминалист. И познавам мястото. Ако има нещо необичайно, много по-възможно е да го забележа аз, отколкото някой от подчинените ви — тя кимна към Тони. — А той разчита следите по едно местопрестъпление така, както вие бихте чели вестник.

Франклин потърка с ръка брадичката си.

— Но вие сте близка на убитите. При един процес защитата би ни изравнила със земята, задето сме ви допуснали до местопрестъплението.

— Имате ли вече някаква представа какво се е случило тук? — попита рязко Тони.

Франклин се наежи.

— Натрапникът е изненадал двойката. Били са в леглото, най-вероятно са правели секс…

— Правели са любов — прекъсна го Карол гневно. — При тях двамата сексът беше любов. Нямате представа колко много се обичаха.

Франклин помълча за миг, за да си наложи спокойствие.

— Щом казвате. Нападнал ги е в гръб и е прерязал гърлата и на двамата — погледът му се зарея към хълмовете. Тони предполагаше, че му се иска да гледа накъдето и да е, само не към Карол. — Изтекла е много кръв. Телата и на двамата са практически обезкървени.

Карол се обърна към Тони и стисна ръката му.

— Това е той, нали?

— Така мисля — отвърна той. — Мисля го още от мига, когато Блейк съобщи за станалото. Надявах се да греша.

— Но не грешиш. Ужасно закъсня със заключението си, но не грешиш.

Франклин въздъхна изнервено.

— Ще бъдете ли така добри да ми обясните за какво говорите?

— Джако Ванс — отвърна Карол. — Това е човекът, когото трябва да търсите.

Франклин се опита да прикрие съмнението си.

— Джако Ванс ли? Та той е избягал от затвора в Мидландс едва вчера? Как би могъл да се озове тук? И защо му е на Джако Ванс да убива брат ви и неговата приятелка?

— Защото в неговите очи ние сме виновни, задето е прекарал дванайсет години в затвора — каза Тони. — Той съвсем не е от хората, които биха поели отговорността за извършените от тях престъпления. Аз предположих, че ще се постарае да се разплати с хората от екипа, който го разобличи, и с бившата си съпруга — той погледна умолително към Карол. — Не съм предполагал, че отмъщението му ще добие такъв израз.

Франклин извади пакет цигари и се зае да пали една, за да спечели време.

— Следователно вие не разполагате с реални улики?

— Вероятно вашите специалисти по огледите ще открият нещо — каза Карол. — А сега ще ме оставите ли да видя местопрестъплението?

Франклин сви рамене.

— Мисля, че сте тръгнали по погрешна следа. Най-вероятно става дума за ужасно съвпадение — той вдигна яката си, за да се предпази от дъжда, донесен от един по-силен пристъп на вятъра. — Влезте в палатката, ще ви дадем предпазни гащеризони — той ги подкани да тръгнат пред него към палатката и подвикна над главите им. — Някой да намери предпазни костюми за главния инспектор и профайлъра!