Вэл Макдермид - Разплата

На Стейси не й бяха необходими повече от пет-шест минути, за да открие сегашния адрес и телефонния номер на Джеф Уитъл, както и да се добере до информацията, че напоследък той рядко напускал извънградската си къща в Дарбишър, тъй като чакал своя ред за операция и подмяна на тазобедрената става. Крис предполагаше, че ако Стейси имаше повече време, щеше да открие и текста на книгата онлайн. Но време нямаше.

Бяха минали толкова много години и тя все пак не можеше да не приема лично това преследване на Ванс. Смъртта на Шаз Боуман промени до толкова голяма степен начина, по който Крис възприемаше себе си! Беше й отнела безгрижието, превръщайки я в по-строг и сериозен човек. Тя бе престанала да търси любов на неподходящи места и започна да взема обмислени решения за начина, по който възнамеряваше да живее занапред, вместо да хуква подир първото нещо, което събудеше дори смътно интереса й. Работата й в отдела за особено тежки престъпления в Брадфийлд й даде възможността да се превърне в такова ченге, каквото винаги бе вярвала, че може да бъде. Но нямаше представа дали ще успее да оправдае репутацията си и в сегашната си задача.

Цветовете на Дарк Пийк, убито кафяво и зелено, отстъпиха пред неравните светлосиви и сребристи петна на Уайт Пийк 18 18 Уайт Пийк е по-ниската, южна част на Пийк Дистрикт в Англия, Дарк Пийк е по-планинската и пуста част на областта. — Б.пр. . Късно родени агънца пристъпваха неуверено на краката си и идваха до самия път, който се виеше надолу през прохода Уинатс, а после, когато наближеше кола, хукваха обратно назад. По тези места, когато слънцето се покажеше между облаците, това действително изглеждаше като дело на Божията ръка.

Касълтън беше село, обичано от всички туристи — и от онези, които идваха с автобуси, и от другите, които правеха дълги преходи пеш. Крис и приятелката й идваха понякога по тези места с кучетата си през зимата, за да се насладят на пейзажа, когато той бе по-рядко населен. Сега, в късната пролет, улиците вече бяха пълни с разхождащи се посетители, които често слизаха от тесните каменни тротоари на платното. Крис зави надясно в центъра на селото и насочи колата нагоре по един хълм, докато стигна до четири сгушени близо една до друга къщички, които сякаш се бяха вкопчили в склона. Според данните на Стейси, Уитъл живееше в най-далечната от четирите.

Крис паркира колата на затревената площ край пътя, вече разровена от автомобилни гуми, и тръгна към къщата. Беше едноетажна селска къща, строена от тукашния варовик. Крис предположи, че има три стаи, кухня и баня, и че вътре е доста тъмно. По тези места човек можеше да припечели добре, ако даваше под наем подобна къща през сезона на отпуските. Но да живееш в такава къща постоянно вероятно си имаше и отрицателните страни, особено за тежкоподвижен човек. Очевидно начинанието на Джеф Уитъл — да напише документална книга за действителни престъпления — не му беше донесло печалбите, на които се беше надявал.

Погледната отблизо, къщата губеше доста от чара си. Боята по прозоречните рамки беше олющена, бурени растяха между плочите, с които бе покрита пътеката, а тънките перденца на прозореца висяха накриво, сякаш всеки момент щяха да се смъкнат. Крис вдигна тежкото черно чукче, прикрепено на вратата, и го пусна с трясък обратно.

— Идвам! — подвикна някой отвътре. Настана дълга пауза, отвътре се чуваше някакво влачене и блъскане, после вратата се открехна едва–едва — напряко през пролуката минаваше солидна верига. Отвътре надникна глава, покрита с бяла коса, и човекът се взря в Крис през мръсните стъкла на очилата си.

— Коя сте вие? — попита той с учудващо силен глас.

Крис отвори полицейската си карта.

— Крис Дивайн, сержант от криминалната полиция. А вие сте господин Уитъл, нали?

— Вас ли пратиха да ме охранявате? — тонът му беше възмутен. — И защо се забавихте толкова? Той кръстосва пътищата още от вчера, не съм имал и една спокойна минута, откакто съобщиха новината по телевизията. И защо трябваше да науча това от новините, а не от някой от вашите хора?

— Мислите, че Ванс ще се насочи към вас?

Крис се постара по тона й да не проличи колко е изненадана.

— Разбира се, че ще го направи. В книгата си аз казах истината за него за първи път. После той успя да направи така, че да я изземат, но навремето се закле, че ще си отмъсти — той почти затвори вратата, за да може да смъкне веригата. — Най-добре ще е да влезете.

— Не съм тук за да ви охранявам — каза Крис, влизайки след него в сумрачната и претъпкана с вещи кухня, която явно се ползваше и като работен кабинет.