Вэл Макдермид - Разплата

Ванс претърколи и жената. И за нея вече нямаше спасение, но кръвта все още излизаше с пулсиране от шията й, която ставаше все по-бяла, докато той я гледаше. Ванс бързо смъкна дрехите си, подгизнали от кръв, и застана над нея — с втвърден член, готов. Знаеше, че тя умира или вече е мъртва, но животът все още не беше отлетял далеч от нея — така че това не би било някаква отвратителна перверзия. Защото той не беше перверзен тип, това му беше напълно ясно. Не обичаше да убива и категорично не проявяваше никакъв интерес към некрофилията.

И все пак — бликащата кръв беше изумителна картина. А и в края на краищата, не убийството беше причина за възбудата му. Тя го бе възбудила, още докато беше жива. Но… Не му беше приятно да гледа раната и почти отрязаната й глава. Приятелят й бе имал добра идея. Ванс отново я обърна по корем и после, хлъзгав от кръвта на двете си жертви, се отпусна върху нея.

Тони последва Карол в кабинета й, но се спря неуверено на прага.

— Ами тогава да си вървя у дома — каза той. — Сега, когато Пени Бърджес явно се е сдобила с желания материал за статия, надали ще продължи да ми досажда.

Карол седна и го изгледа проницателно.

— Струва ми се, че нищо в статията на Пени не те изненада особено — каза тя. — А и онова, върху което работи Стейси, като че ли не е новина за теб.

Усмивката на Тони не можа да прикрие смущението му. Знаеше, че щеше да е по-добре, ако си беше мълчал.

— Може би вече съумявам да прикривам по-добре реакциите си.

— Или пък вече всичко ти е било известно.

Той сви рамене в опит да се държи непринудено.

— Повечето от тези разследвания се развиват в основни линии по подобен начин. Знаеш това дори по-добре от мен.

— Предполагам — отвърна тя без особено убеждение. Някакво движение в стаята отвън привлече вниманието й и тя възкликна: — 0, по дяволите! Това е Блейк! А ти не би трябвало да бъдеш тук.

— Дошъл съм тук, за да говорим за Ванс — заяви възмутено Тони. — Това е задача, възложена ми от министерството. Няма нищо общо с него.

Но той знаеше, че това няма да има значение, ако шефът на Карол бе дошъл, настроен за разправия.

Блейк се бе насочил право към тях. Изражението му беше сериозно, розово–бялата кожа на лицето му беше зачервена около очите. Когато той влезе, Карол се изправи. Началникът кимна на Тони.

— Доктор Хил. Не очаквах да ви видя тук.

В тона му се забелязваше учудваща липса на враждебност.

— От Министерството на вътрешните работи ми беше възложена задача във връзка с бягството на Джако Ванс — затова ми беше необходимо да разтварям с главен инспектор Джордан. Но вече си тръгвам — отвърна Тони, промъквайки се край Блейк с надеждата да се измъкне, преди разговорът да е станал неприятен.

Блейк присви очи. Изглеждаше притеснен.

— Всъщност, доктор Хил, бих предпочел да останете.

Тони и Карол се спогледаха озадачено. Тони не помнеше Блейк някога да е държал на присъствието му, дори по времето, когато то бе напълно оправдано. Той пристъпи колебливо обратно в стаята.

— Бихте ли затворили вратата, моля?

Сега вече Тони беше сериозно обезпокоен. Блейк се държеше като човек, комуто беше възложена тежка мисия. Ако тази мисия включваше по някакъв начин и Карол, и Тони, това можеше да означава само едно — че някой е мъртъв. Той затвори вратата, пристъпи към шкафа с папките и се облегна на него, скръстил ръце.

Блейк приглади идеално подстриганата си коса с нервен жест.

— Боя се, че трябва да съобщя лоша новина — каза той, а гърленият му западняшки изговор се долавяше по-ясно от обикновено.

Погледът на Карол се стрелна към външната стая. Тони забеляза как оглежда хората си. Всички бяха на линия, с изключение на Кевин.

— Да не би да се е случило нещо със сержант Матюс? — попита тя, прикривайки страха си с делови тон.

За миг Блейк бе обзет от недоумение.

— Сержант Матюс ли? — той очевидно не разбираше за какво говори тя. — Не, това няма връзка с нито един от подчинените ви, Карол. Опасявам се, че се е случило… нещастие.

— Какво искате да кажете? Какво нещастие? Къде? Какво е станало?

Сега вече тревогата започваше да смъква маската на професионалното й хладнокръвие. Тони се изправи. Забеляза, че над горната устна на Блейк бе избила пот, което не предвещаваше нищо добро.

— Брат ви и неговата партньорка — някой е нахлул в дома им. Били са нападнати.

Тони изпита чувството, че някой го е блъснал в гърдите. Съзнаваше колко по-ужасна е новината за Карол. Тя се беше изправила на крака, с широко отворени очи, устните й се движеха, но не издаваше нито звук.